А най-лошо от всичко бе това, че той всъщност не знаеше какво търси. Заключението, че убийствата нямат сексуален мотив, означаваше, че той трябваше да направи преоценка на всички данни, свързани с хората, които са били близки с убитите. Той не знаеше какво свързва жертвите, така че абсолютно всеки факт би могъл да бъде от значение.
Нямаше друг изход, трябваше да се върне към самото начало и да започне да се рови из тъмните кътчета в живота на всяка от жертвите. Когато ставаше дума за серийни убийства, ключът за разкриването им даваха винаги жертвите. Но през всички тези години, в които бе съставял профили на серийни убийци, Тони не беше попадал на случай, в който жертвите да са имали по-решаваща роля. Той се хвана на работа, напълно забравил за диктофона, който междувременно бе затрупан от куп хартии.
Карол установи с изненада, че инспектор Стюарт Патърсън няма абсолютно никакви претенции за териториален приоритет по отношение на разследването. От опит знаеше, че старшите офицери, водещи разследването, развиват собственическо отношение към разследваното убийство, и най-често се налага информацията да се изтръгва от тях къс по къс. Скоро обаче й стана ясно, че Патърсън искрено вярва в принципа „две глави разсъждават по-добре от една“. От друга страна й стана не по-малко ясно, че отношението му към приемането на Тони Хил в разследващия екип не е еднозначно.
— Той не прилича много на експертите, които обикновено се привличат в такива разследвания — каза Патърсън, когато Карол бе обяснила колко умело Тони бе успял да свърже показателите по случаите.
— Уникален е — съгласи се тя.
— Е, сигурно е за добро. А знаете ли, че нашите хора едва не го арестуваха? Наложи се моят помощник да го измъква от кашата, в която се беше забъркал.
Карол потисна желанието да се изкиска.
— Спомена, че е имал неприятност, да. Аз бих включила това към цената, която плащате за привилегията той да работи с вас.
— И как според вас ще е най-лесно да организираме работата си?
Двамата започнаха да обмислят правилата на предстоящата работа, начините, по които можеха най-практично да съчетаят двете разследвания. Стейси фигурираше на централно място в плановете им, и Карол не можеше да не забележи съжалението в тона на Патърсън, когато коментираше наличието на местни компютърни специалисти.
— Не разполагаме със специалисти на такова ниво — каза той. — Когато ми трябват подобни услуги, се налага да ги плащам. Човек взема това, което му се предлага, а то невинаги оправдава очакванията. Да не говорим пък, че винаги трябва да се внимава да не ги засегнем, за да продължат да работят за нас.
— Ако считате, че някаква част от материалите по вашето разследване се нуждаят от по-изчерпателен анализ, можете спокойно да се възползвате от услугите на Стейси.
— Благодаря, Карол. Мисля, че сме се справили, но ще имам предвид предложението ви. Всъщност в рамките на това разследване вече работихме съвместно с полицията на Манчестър, по една операция, свързана с компютърен анализ на данни.
— Така ли? Едно от телата в нашия случай беше открито на границата между нашата и тяхната територия. Каква е вашата връзка с тях?
— Откри я Тони Хил. Имахме регистрирани определен брой места, на които се намират компютри за обществено ползване, които е ползвал и убиецът за контактите си с Дженифър Мейдмънт. Той помолил своя колега да обработи данните с програма за географско профилиране и в резултат се обособила зона на територията на Манчестър, в която е вероятно да живее убиецът. Затова ние изпратихме в централата на Агенцията за регистрация на превозни средства списъци с регистрираните от камерите коли, влезли в нашия град в деня, когато Дженифър е била отвлечена, и помолихме за подробни данни за всички коли с манчестърски номера.
Карол беше впечатлена. Това бе пример за нееднопосочно мислене, каквото бе свикнала да изисква от своите подчинени.
— Чудесна идея. И какъв беше резултатът?
— Петдесет и три коли. Изпратих моя сержант там, за да работи заедно с колегите от Манчестър. Обикалят по адреси, проверяват алибита и търсят сред притежателите хора, работещи като специалисти в някаква сфера на компютърните технологии. Според Тони Хил убиецът е специалист в тази област.
— Звучи обнадеждаващо. Много ми е интересно да узная как ще се развие операцията.
Патърсън въздъхна.
— На мен също. Защото, честно казано, засега това е единствената следа, с която разполагаме.
Читать дальше