Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Вярвам му — каза тя. — Той се интересува много повече от залавянето на убиеца, отколкото от собствения си публичен образ.

— А какво мисли Паркър за всичко това?

Карол потисна желанието си да изкрещи.

— Нямам представа. Не съм разговаряла с него по този въпрос.

— Не считате ли, че именно той е човекът, с когото трябваше да се консултирате, преди да дойдете при мен? Той е профайлърът, призован да работи по този случай.

Карол стисна здраво клепачи и после ги отвори.

— Той е идиот. Неговият така наречен „профил“ е подигравка. Всеки от подчинените ми би могъл да състави нещо доста по-полезно от първия му опит. А подобрението във втората му версия е минимално. Знам, че вярвате много в качеството на обучението, което получават в полицейската школа, но сержант Паркър няма да накара и други да повярват като вас. Работи повърхностно и като начинаещ — тя сви рамене. — Не мога да квалифицирам работата му по друг начин. Не мога да работя с него. Предпочитам да не ползвам услугите на профайлър, отколкото да работя с човек, който е лишен до такава степен от усет — спря, за да си поеме дъх.

Имаше чувството, че може да чуе как се сгромолясват служебните й позиции. Изражението на Блейк предвещаваше буря.

— Прекалявате, госпожо главен инспектор.

— Не мисля, че е така, сър. Работата ми е да залавям извършители на тежки престъпления, за да бъдат изправени пред правосъдието. Всеки член на екипа ми е подбран внимателно с оглед на това, че може да допринесе със забележителните си способности за постигането на тази цел. Бих предположила, че ще оцените стремежа ми към съвършенство. Бих си казала, че ще се зарадвате на склонността ми към откровеност, на това, че казвам: „Това не е работа, достойна за полицията на Брадфийлд“. — Тя поклати глава. — Ако не сме на едно и също мнение по отношение на тази цел, не мисля, че имам бъдеще в полицията на този град — изрече последните думи, преди да успее да прецени иска ли да ги каже на глас, или не.

— Нито времето, нито мястото са подходящи за такъв разговор, госпожо главен инспектор. Имате три убийства, чийто извършител трябва да намерите — той се изправи от дивана с усилие, подсказващо, че въпреки първоначалното й впечатление не е в чак толкова добра форма. Отиде до един от високите прозорци, през които се виждаше каналът, и се загледа през него. — Доктор Хил настоява, че убийството в Уест Мърсия е част от нашата серия, и аргументите му са сериозни. Но той може да преувеличава, нали разбирате?

Блейк се извърна и я загледа въпросително.

— Щом казвате…

— Това, което искам от вас, е да поговорите със старшия офицер, който води разследването в Устър, и да прецените това, което той ще ви каже. След това вече ще трябва сама да решите дали доктор Хил има право. И ако изглежда, че е прав, ще трябва да уведомите хората от Уест Мърсия, че ще работят с нас. Техният случай може да е първи от серията, но при нас жертвите са повече, и убиецът явно продължава да действа на наша територия. Искам вие да оглавите сборния екип, който ще се занимава с тази работа. Ясно ли е? Разследването си остава наше.

— Разбирам — сега вече Карол наистина разбираше. Блейк считаше, че действията на Тони са ръководени от егоцентризъм, защото за самия него именно егоцентризмът бе основна движеща сила. — Означава ли това, че мога да запозная доктор Хил изцяло с нашето разследване?

Блейк стисна брадичката си и я потри с показалец.

— Не виждам защо да не го сторите. Но сметката си остава за Уест Мърсия. Те са го поканили, те ще платят за услугите му — за първи път през този следобед той се усмихна искрено. — Можете да им кажете, че това е входната такса за участието им.

Полицаите, които обикаляха апартаментите в „Брусхил“, успяха доста бързо да открият двете момчета от азиатски произход, стояли заедно с Нийл на спирката предния следобед. От самото начало беше ясно, че това убийство няма нищо общо с обичайната престъпност в квартала, така че като никога, тъй като никой не се чувстваше заплашен, хората разговаряха свободно с тях. В случая не се налагаше да се спазват правилата, забраняващи излишно дрънкане пред ченгетата. Действително, някои отказваха да разговарят с тях по принципни съображения, но имаше достатъчно хора, според които убийството на четиринайсетгодишно момче, което нямаше нищо общо с бандите, действащи наоколо, не бива да се размине на извършителя. Така че достатъчно хора даваха с готовност показания.