Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Главен инспектор Джордан — каза той. Тонът и изражението му бяха еднакво кисели. „Аха, значи не сме очаровани“.

— Току-що са открили Нийл Куонтик.

Той веднага се вкопчи с надежда в думите й.

— Жив?

— Не. По всичко личи, че става дума за същия убиец.

Блейк поклати мрачно глава.

— По-добре ще е да влезете. Жена ми е тук, между другото.

Той се обърна и я поведе към една от четирите врати на площадката.

Карол не побърза да го последва.

— Не съм дошла да ви кажа за Нийл. Току-що ме уведомиха за него. Сър, положението е много сложно, имам нужда да седнем и вие да ме изслушате непредубедено. Един разговор в присъствието на жена ви вероятно не е най-доброто решение.

Той й хвърли ядосан поглед през рамо.

— Да не би да искате да дойда в офиса ви?

Преди тя да успее да отговори вратата пред него се отвори и на прага застана стройна жена в добре познатата на Карол униформа на своята класа. Кашмирен пуловер с цвят на торена захар, един ред перли, панталон със строга кройка, ниски токове и безукорно подредена коса. Майката на Карол имаше такива приятелки — те четяха „Телеграф“ и когато Тони Блеър зае премиерския пост, го считаха за много приятен млад човек.

— Джеймс? — попита тя. — Всичко наред ли е?

Рефлексът за правилно поведение в обществото се задейства автоматично и Блейк ги запозна. Карол съзнаваше, че Мойра Блейк я оглежда преценяващо, докато съпругът й говореше.

— Опасявам се, че главен инспектор Джордан е дошла за разговор, който не мога да отложа за утре, скъпа.

Мойра кимна леко.

— Предполагам, че тя би предпочела да разговаряте насаме, Джеймс — тя отстъпи встрани и покани с жест Карол в апартамента. — Ако проявите само един миг търпение, за да си взема палтото, ще поизляза да огледам квартала. Убедена съм, че наоколо има приятни местенца, които мъжът ми още не е успял да открие.

Тя изчезна зад един японски параван, който обособяваше онази част от просторното помещение, която служеше за спалня, оставяйки Блейк и Карол, които стояха и от време на време се споглеждаха бързо и смутено. Мойра се появи отново, облечена в неизбежното палто от камилска вълна, и целуна мъжа си по бузата. — Обади ми се, когато се освободиш — каза тя и излезе.

Карол забеляза как Блейк изпрати жена си с поглед, в който се четеше неприкрита привързаност, и това я накара да изпита известна симпатия към него. Когато вратата се затвори зад нея, той се покашля сухо и поведе Карол към две поставени под ъгъл канапета. Масичката пред тях беше затрупана с неделни вестници.

— Рядко ни се случва в неделя да останем насаме, без момичетата — каза той и посочи с неопределен жест към вестниците. — През този уикенд баба им трябва да удържи положението.

— В нашата работа човек никога не може да разполага с времето си. Но аз никога не бих си позволила да дойда, ако въпросът не беше жизненоважен.

Блейк кимна.

— Е, казвайте за какво става дума.

— Днес в офиса ни дойде доктор Хил — поде Карол.

— Мислех, че съм се изразил съвсем ясно по този въпрос — прекъсна я Блейк и бузите му станаха още по-розови от обикновено.

— Повече от ясно. Само че аз не съм го викала при нас. Съзнателно не съм му казвала във връзка с нашите случаи нищо, което да не може да научи от вестниците. Той дойде, защото е убеден, че двете убийства, по които работим ние — и които междувременно станаха три, са извършени от убиец, чийто профил той е съставил по искане на друга регионална полиция.

— О, за бога, това наистина е жалка история. Нима се нуждае толкова отчаяно от някаква поръчка, та трябва да ни се натрапва с такива неубедителни твърдения? Какво му става, да не би да завижда на младия сержант Паркър?

Карол изчака той да замълчи, после каза:

— Сър, познавам Тони Хил от доста време и съм работила с него по няколко сериозни случая. Той просто не е такъв егоцентрик. Признавам, че първоначално и аз самата се отнесох скептично към заключенията от неговия анализ. Но това, което той казва, звучи напълно убедително — и тя започна да цитира изредените от Тони точки от списъка, благодарна на ейдетичната си памет, която й даваше възможност да възпроизведе с абсолютна точност чутото. — Знам, че звучи пресилено, и все пак съвпаденията са прекалено много, за да ги определим като случайни.

Докато Карол рецитираше списъка на съвпаденията, Блейк бе добивал все по-озадачен вид.

— И вие сте сигурна, че той няма достъп до сведенията, с които работи вашият екип?