Вал Макдърмид - Скритият пожар

Затова и само два часа след откриването на тялото на Нийл Садък Ахмед и Ибрахим Мусауи бяха отведени да дадат показания в централата на Южната регионална полиция. Сам, който беше оставил Стейси и отговорничката за контакти със семействата при майката на Нийл, обсъди набързо с Пола общата тактика при разпита. Никога досега не бяха водили разпит с непознати партньори, което дразнеше и двамата, но алтернативата беше да се заемат заедно с един от свидетелите и да оставят другия на двама детективи от Южния регион, чиито качества не познаваха.

— Какво ще кажеш? — попита Сам.

— Виж им досиетата. Мусауи вече е бил арестуван за дузина дребни нарушения, дори е бил съден. Той познава системата и няма да се престарае да ни помага. Но Ахмед е новак. Никога не е бил арестуван, за повдигане на обвинение срещу него и дума да не става. Мисля, че той ще предпочете нещата да останат такива и занапред. Според мен ние с теб трябва да се заемем с него и да оставим Мусауи на местните. Дано извадят късмет — каза Пола.

Откриха Ахмед вече в стаята за разпити. Висок и слаб, той беше облечен в спортна блуза с качулка и ниско смъкнати скъпи маркови джинси, на шията си имаше масивна златна верижка, носеше огромни и също много скъпи маратонки с развързани връзки. „Ето ти изненада“, каза си Пола. Бащата работеше в един ресторант наблизо, а майката — домакиня се грижеше за петте братя и сестри на Ахмед. Не й се вярваше Ахмед да осигурява джобните си пари, събирайки хартия за вторични суровини. Тя се облегна на стола, докато Сам представяше нея и себе си.

— Искам адвокат, ясно ли е?

Пола поклати глава, постигайки така нареченото „по-скоро натъжено, отколкото гневно“ изражение.

— Ето на, почва се. Успяваш да се представиш като виновен в нещо още преди да сме попитали за името и адреса ти.

— Нищо не съм направил. Искам адвокат. Знам си правата, а освен това, понеже съм непълнолетен, трябва да извикате възрастен човек, пред когото да ме разпитвате — изражението на тясното му лице, състоящо се сякаш изцяло от остри ъгли, беше нападателно, мускулчетата около устата му трепкаха.

— Садък, я се успокой, човече — каза Сам. — Никой не мисли, че си направил нещо лошо на Нийл. Но знаем, че си бил на автобусната спирка с него и имаме нужда да ни разкажеш какво се е случило там.

Ахмед поразмърда рамене под блузата си, опитвайки се да демонстрира безразличие.

— Не съм длъжен да ви казвам каквото и да било.

Пола се поизвърна към Сам.

— Той е прав. Не е длъжен да ни казва нищо. Имаш ли представа как ще му се стъжни животът тук, когато се постараем да разгласим, че е можел да ни помогне да заловим някакъв извратен убиец, а той е отказал?

Сам се усмихна.

— Ще му се стъжни точно толкова, колкото заслужава.

— Та такива ми ти работи, Садък. Това вероятно е единственият шанс в живота ти да ни направиш услуга, без да накисваш себе си. — Тонът на Пола беше точно толкова недружелюбен, колкото дружелюбни бяха думите й. — Нямаме абсолютно никакво време да се занимаваме с глупости, защото този човек ще убие пак. И следващия път жертвата може да си ти — или някой от братовчедите ти.

Ахмед я изгледа пресметливо.

— Значи ли това, че ако направя това, което искате, вече няма да си имам работа с дръвници като вас?

Сам се хвърли напред, сграбчи го за блузата и почти го вдигна от стола.

— Само се опитай да ме наречеш още веднъж дръвник и заминаваш директно за травматологията. Ясно ли е?

Ахмед се облещи, докато се опитваше да намери опора за краката си. Сам го блъсна назад, столът му се залюля, после застана стабилно.

— Ееййй! — извика той уплашено.

Пола отново поклати бавно глава.

— Разбра ли сега, Садък? Следващия път слушай внимателно това, което ти се говори. Говори учтиво, в противен случай наистина ще ти трябва адвокат, когато детектив Еванс ти повдигне обвинение за възпрепятстване на работата на полицията. И така, в колко часа пристигнахте на спирката с Ибрахим?

Ахмед се повъртя още малко на стола, после срещна погледа й и каза:

— Някъде между три и половина и четири без двайсет.

— Накъде бяхте тръгнали?

— Ами към центъра. Просто да се помотаем, нищо специално.

„Нищо специално, само някоя и друга дребна кражба“.

— След колко време се появи Нийл?

— Ами ние току-що бяхме пристигнали — той се облегна на стола и отново ги загледа нахално.

— Познавахте ли се с Нийл? — попита Сам.

Момчето сви рамене.

— Знаех кой е, ама не сме движили заедно, или нещо подобно.