Вал Макдърмид - Скритият пожар

Вратата се плъзна встрани и те я последваха, озовавайки се в стъклена клетка, в която тримата едва се побраха. Преминавайки през нея, се озоваха в малко контролно помещение, където на дузина монитори пред очите им постоянно се превъртаха данни. Навсякъде наоколо примигваха и блещукаха светлини.

Издигащата се отвъд мониторите стъклена стена ги делеше от двайсет метални кули. От всяка от тях стърчаха между десет и дванайсет дръжки от тъмночервена пластмаса.

— Всеки един от тези блейд сървъри поема повече от един терабайт данни. Това е толкова много, че просто няма как да ви разясня такъв обем — каза Даян.

Амброуз гледаше удивено.

— Това е невероятно.

— Особено ако единственият ви опит в тази област обхваща обикновени компютри и лаптопи — съгласи се Даян и допълни с по-мек тон: — Изглежда като кадър от „Доктор Кой“ или някой от филмите за Джеймс Бонд — оживяла фантазия.

Амброуз се позасмя.

— Дори не знам какви въпроси бих могъл да задам.

— Така е с повечето хора. Хайде да се върнем и да си допием чая, докато е още топъл.

Когато се озоваха обратно в кухнята, Амброуз се поинтересува от подробности за клиента в Малта.

За първи път, откакто бяха пристигнали, Даян Патрик явно се смути.

— Всъщност не знам нищо за него.

— Това ми изглежда странно — каза Амброуз.

— Разбирам защо си мислите така. Но поначало всеки от нас има свои клиенти. Занимаваме се с работата на другия единствено ако възникне специален повод за това. Както стана миналата седмица например — наложи ми се да направя няколко посещения в офиса на един от клиентите на Уорън, тъй като той е извън страната, а трябваше да се отиде на място. Затова и Уорън ме помоли да се заема, също както бих постъпила аз, ако се озова на място, където нямам пряк контакт със системата.

— Следователно сте разговаряли с Уорън?

Тя го изгледа, като че ли въпросът му я озадачи.

— Разбира се. Той е мой партньор — искам да кажа, партньор в живота, не само в бизнеса. Разменяме мейлове по няколко пъти на ден, разговаряме по скайп.

— Очаквате ли да се чуете с него по някое време днес? — осведоми се Амброуз.

— Предполагам — тя като че ли се оживи при тази мисъл. — Мога да му предам да ви се обади, искате ли?

Амброуз извади от вътрешния си джоб визитна картичка и й я подаде.

— Тук е и мобилният ми телефон.

— Полиция на Уест Мърсия — прочете тя. — Не обърнах внимание при идването ви. Доста далеч сте от вашата територия. Въпросът трябва да е наистина сериозен, за да дойдете чак тук.

Съобразителността й не го учуди. Човек, който ръководи такъв бизнес, не би трябвало да пропуска подробностите.

— Рутинна работа — заяви той с пълното съзнание, че няма да успее да я заблуди. — Ние приемаме сериозно всички престъпления.

— Убедена съм — отвърна тя сухо. — Е, ще дам телефоните ви на Уорън и ще му кажа да ви се обади.

Думите й подсказваха, че за нея разговорът е приключил. Те оставиха чашите си на масата и тръгнаха обратно към колата.

— Какво ще кажете? — попита помощничката му, докато излизаха с колата през портата.

— Много интересно ми се струва това, че в момента Уорън Дейви е някъде си, кой знае къде — със сигурност не там, където живее и работи. И с тези негови способности, които му позволяват да се ориентира без усилие в киберсвета… — той се извърна и погледна към фермата, която бавно се губеше в далечината. — Честно казано, питам се дали изобщо е бил в Малта.

Сам натисна звънеца до входната врата и отстъпи назад, оглеждайки обширната фасада на къщата, в която живееше Найджъл Барнс.

— Не личи рецесията да е засегнала Найджъл.

— Все още ли работи в банка? — попита Карол.

— Не, преди пет години се е прехвърлил в застрахователния бизнес. Нямам представа с какво точно се занимава. Кой ги знае какво правят тези копелета.

Карол само изсумтя. Беше тук против волята си. Когато Сам влезе в офиса й и предложи незабавно да се заемат с Найджъл Барнс, тя възрази:

— Девет часа вечерта е, при това е неделя.

— Именно. Ще го изненадаме. Освен това разследването на убийствата навлезе във фазата „затишие пред буря“. Чакаме хората, които събират улики, да попаднат на информация, въз основа на която да действаме. Чакаме Стейси да открие нещо, което да ни осигури напредък. Просто си седим и нервничим, защото засега не можем да направим нищо, за да спрем това копеле. Тъкмо затова е по-добре да запълним времето си с нещо полезно — кривата му усмивка можеше да се определи като сексапилна, ако Карол бе в състояние да прояви минимален интерес към Сам. Но тъй като не можеше, я определи просто като опит да преодолее съпротивата й. — Колко хубаво би било да го връчим на Блейк, вързан с панделка, просто така, съвсем изневиделица.