Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Е, и какво е мнението ти за Тим?

В този момент допърха сервитьорката в тясното си копринено кимоно и постави на масата между двамата поднос с пролетни рулца. Карол взе едно, отхапа малко от него и изпъшка:

— Ох! Люто е!

Задъвка с отворена уста, преглътна и отпи от виното си. После каза:

— Когато бях ученичка, такива като него ги наричахме ДМН.

— ДМН ли? — Тони също отхапа малко от рулцето, но по-предпазливо от нея.

— Добро Момче, Но…

— И какво по-точно би трябвало да означава това?

— Означава, че човекът е съвсем приличен на вид, но нещо му липсва. Има някакъв недостиг на харизма, нещо не е наред в излъчването му, стила му, в личността или чувството му за хумор. Едно или повече от изредените. Общо взето, човек, който е катастрофално неподходящ за гадже. — Когато забеляза, че Тони се озадачава все повече и повече, тя допълни: — Това не означава, че съм оценявала Тим от гледна точка на това дали става за гадже или не. Имах предвид, че има представителен вид, несъмнено е интелигентен и умее да приема нарежданията на по-високопоставените, без да се унижава. Но е повече от ясно, че няма необходимите за тази работа способности.

— За разлика от мен?

Карол се засмя.

— Очевидно.

Тони поклати глава и също се разсмя.

— Това звучи доста обезпокоително.

— Доколкото разбирам, познаваш младия Тим? Нали не греша? Е, има ли необходимите способности или не?

Тони се питаше как да отговори. Трябваше ли да й каже истината — че Тим е точно толкова лишен от способност за съпреживяване, колкото и някой журналист от жълтата преса? Беше му все едно как това ще се отрази на Тим, но не му се искаше да подкопава увереността на Карол и нейните хора. Затова, колкото и да бе необичайно за него, се спря на дипломатичния подход.

— Притежава някои способности — отвърна той. Не можа да събере сили да се отклони повече от истината.

Продължиха да се хранят мълчаливо. После Карол каза:

— Ако не върши работа, ще съумея да преценя.

— Разбира се, че ще съумееш. Въпросът е какво ще предприемеш в такъв случай.

Тя се усмихна кисело.

— Ще му го кажа. А после ще вдигна скандал на Блейк. И се надявам, че тогава вече ще ти позволи да дойдеш при нас от студа, като „размразения“ шпионин от романа на Льо Каре.

Тони винаги бе обичал оптимизма й. Макар че през годините често бе имала основания да го отхвърли, тя продължавате да се придържа към убеждението, че има основание да се надява на благоприятен изход от всяка ситуация. Той знаеше, че трябва да е благодарен за тази нейна черта. Защо иначе би поддържала толкова време съществуващата между тях близост?

— Ще се постарая да си осигуря термично бельо, ако ще влизам в ролята на замразен агент, очакващ ново включване в играта — каза той. — Тази работа може да отнеме доста време.

— Ще видим — Карол довърши последното от рулцата и се облегна, попивайки устни със салфетката. — Хайде, разкажи ми сега как стана, че едва не те арестуваха.

Тони изпълни желанието й, преувеличавайки водевилните моменти, за да я развесели.

— Най-странното е, че след всичко това в полицията все пак обърнаха внимание на заключенията ми — завърши той.

— Ще ми се да можех да видя лицето на брокерката в онзи момент — отбеляза Карол.

— Пищеше като свирка на локомотив — каза той. — Не беше приятно преживяване.

— Ами престоят ти в къщата? Това приятно преживяване ли беше или не?

Тони вдигна очи нагоре, сякаш търсеше отговора на тавана.

— Да — отвърна той замислено. — Да, беше приятно.

— Какво усещане имаше там?

— Онази къща е дом — каза той. — Място, в което се е живеело удобно и уютно. Няма и следа от показност — обстановката се състои от неща, които е искал да притежава, защото е имал нужда от тях. — Тони въздъхна. — Струва ми се, че ако го познавах, бих го харесвал.

Погледът на Карол омекна, изпълнен със съчувствие.

— Съжалявам.

— Нищо не може да се направи — той нави доста спагети на вилицата и напълни устата си. Беше подходящ начин да избегне по-нататъшния разговор на тази тема.

Карол изглеждаше притеснена. Беше престанала да яде, но направи знак на сервитьорката да й донесе още вино.

— Открих някои неща в твое отсъствие — поде тя. Тони повдигна въпросително вежди. — Разни неща за Артър. За причините, поради които е напуснал града.

Тони престана да дъвче. Храната в устата му като че ли се превърна в буца с неимоверно големи размери. Той се насили да преглътне.