Вал Макдърмид - Скритият пожар

— И как успя да откриеш тези неща?

„И защо си го направила?“ Защото не е могла да постъпи по друг начин. Защото тя беше най-добрият детектив от всички, които Тони бе срещал.

— Започнах търсенето със старите телефонни указатели. Открих къде е била фабриката му. Бил е много способен човек, Тони. Развил нова технология за нанасяне на покритие върху хирургически инструменти чрез електролиза. Патентовал я, а после продал бизнеса си на някаква голяма металургична фирма от Шефийлд. Бил е наистина удивително талантлив.

Тони се взираше в чинията си.

— Очевидно се е представил добре и в Устър. Там също е направил фабрика, продължил да разработва нови технологии — а после да се отказва от тях и да ги продава — той съзнаваше, че в последните му думи се крие известна двузначност, съответстваща на двойствеността в собственото му отношение към Блайт.

— Успях да разбера и защо е напуснал Халифакс — каза Карол, започна да рови в чантата си и измъкна разпечатка на статията от „Трите X“. Подаде му я мълчаливо и зачака той да я прочете.

— Не разбирам — каза Тони. — Защо е напуснал града? В случая той е бил жертвата. Да не искаш да кажеш, че зад всичко това се крие нещо друго? Да не би да е бил заплашван или нещо подобно?

— Не, няма нищо такова. Според Ванеса…

— Разговаряла си за това с Ванеса? Карол, знаеш как се чувствам, когато тя бива въвлечена в живота ми — той повиши тон, привличайки вниманието на малкото хора, които обядваха на горния етаж в заведението.

— Знам. Но нямаше кого другиго да питам, Тони — тя се пресегна през масата и хвана ръката му. — Мисля, че ти имаш нужда от отговори. Това, че си спал в леглото на Артър и си работил в дневната му, няма да ти помогне да научиш нещата, които трябва да узнаеш. Няма друг начин да се помириш със себе си и с него, освен да разбереш защо е побягнал.

Тони беше толкова ядосан, че не смееше да отвори уста. Възможно ли бе тя дотолкова да не го разбира? Нима през всички тези години се беше заблуждавал, нима й беше приписвал качества, които просто бе искал тя да притежава? Искаше му се да крещи, да й обясни колко сериозно бе нарушила наложените от него ограничения. Знаеше, че може да я разстрои и да я накара да се откаже от него завинаги само с няколко добре подбрани изречения. И част от него искаше да направи точно това. Част от него имаше желанието да я пропъди заедно с всичките й прибързани заключения от своя живот. Без нея щеше да стигне по-нависоко и по-надалеч, щеше да се придвижва по-бързо. Тогава една ужасна мисъл си проправи път през надигналия се гняв. „Разсъждаваш точно като Ванеса“.

— Какво има? — попита тревожно Карол. Лицето й отразяваше чувствата, които тя вероятно виждаше изписани на неговото. Вероятно страх и ужас.

Тони си пое дълбоко дъх.

— Съмнявам се, че мога да опиша точно това, което чувствам в момента — каза той. — Понякога се плаша, когато забележа колко неща съм наследил от Ванеса.

Карол сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

— Луд ли си? Не би могъл да бъдеш по-различен от майка си. Двамата се различавате един от друг като два полюса. Тя се интересува единствено от собствената си личност. Ти се грижиш за всички освен за себе си.

Той поклати глава.

— Аз съм неин син. И понякога това ме плаши.

— Ти си личността, която сам си съумял да изградиш — каза Карол. — Във връзка с профилирането именно от теб съм научила, че личността на човека се оформя под въздействието на това, което се случва с него и от начина, по който човекът реагира на събитията. Не можеш да се отнасяш с такова разбиране към убийците, чиито профили съставяш, а да го отказваш на себе си. Няма да седя тук и да те слушам как се поставяш на едно равнище с Ванеса.

Той не можеше да си затвори очите пред нейната категоричност. След като предизвика у нея такава реакция, у него вероятно имаше нещо, което си струваше да бъде защитено. Не можеше да не приеме това.

Тони въздъхна.

— Е, каква е версията на Ванеса за истинската история зад онова, което вече е известно? — осмели се той да побутне раната, която си бе нанесъл сам.

Карол призова на помощ най-необичайната си дарба — ейдетичната 24 24 От ейдетизъм (от гр. eidos, „образ“) — способността на човека да си представя по-рано възприетите неща така нагледно, като че ли ги възприема в момента. — Бел.прев. си памет. Тя беше в състояние да си припомня и възпроизвежда с абсолютна точност всякакви разговори и разпити. Благодарение на тази своя способност се беше озовавала на едни от най-опасните места, където може да бъде изпратен полицейски служител, затова и напоследък отношението й към нея беше нееднозначно. Но сега притвори очи и се зае да възпроизвежда пред Тони целия разговор, който бе провела с майка му. Разказът му подейства потискащо, още повече, че се потвърждаваше от казаното в писмото на Артър — че не е знаел за бременността на Ванеса. Ако Ванеса бе казала истината за това, което не я представяше в кой знае колко добра светлина, логично бе да се предположи, че казва истината и за останалото. Карол беше права. Излизаше, че не е научил каквото и да било за истинския Едмънд Артър Блайт благодарение на това, че бе седял на стола му и спал в неговото легло.