Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Аз също — той махна с ръка на сервитьорката и двамата дадоха поръчките си. Карол добави към своята и една голяма чаша вино.

— Как се развиват нещата? — попита Тони.

— Също като твоите хора в Устър, явно и ние има дълго да се борим със случая. Не разполагаме практически с никакви отправни точки. Само се молим резултатите от лабораторията по съдебна медицина да съдържат нещо полезно.

— Известно ми е, че Блейк е забранил да ползвате съветите ми. Но несъмнено никой не може да ни забрани да разговаряме в извънслужебна обстановка? Готов съм да ти помогна според силите си — каза Тони.

Тя сведе поглед към масата и започна да си играе с пръчиците за хранене.

— Благодаря ти — помълча, после вдигна очи и срещна погледа му. Лицето й беше напълно безизразно. — Но не мога да приема предложението ти.

— Защо?

— Защото не е редно. Не ти плащаме, следователно нямаме право да ползваме експертното ти мнение. Нямам желание да експлоатирам приятелството ни.

— Именно затова в случая не може да се говори за експлоатация. Защото сме приятели. Приятелите си помагат един на друг. Приятелят е затова — за да помогне при затруднение.

— Знам, че е така, и се надявам, че би ми помогнал, ако изпадна в някакви лични затруднения. Искам да разчитам на подкрепата ти, искам да мога да идвам да поседя при теб на чаша вино в края на деня и да казвам нещата, които бих могла да кажа само на човек, за когото знам, че държи на мен. Но не мога да споделя нещата, които представляват интерес за теб в качеството ти на профайлър.

Донесоха виното й и тя отпи дълбока глътка.

Несъмнено на Тони му беше приятно, че тя разчита на него като на приятел, на чието рамо може да се облегне. Но не можеше да се примири с логиката на професионалната й позиция.

— Това са глупости. Ако считах, че можеш да ми помогнеш за съставянето на профила по онзи случай в Уест Мърсия, тутакси щях да ти разкажа всичко за него. Защото си най-добрият криминалист, с когото съм работил някога. Все ми е едно от кого ще поискам помощ. Вече успях да накарам Фиона Камерън да свърши за мен нещо във връзка с профила, а и на нея никой не й плаща — възрази той.

— Решението е твое и на Фиона. Тони, ако Блейк е решил, че може да не ти плаща, но пак да се възползва от талантите ти благодарение на личните ни отношения, трябва да му се покаже, че греши. И докато той не схване това, аз няма да споделям с теб никакви подробности по тези случаи. Ще ти се наложи да четеш за тях във вестниците като всички останали — тя постави ръка върху неговата и каза с по-мек глас. — Съжалявам.

— Не разбирам — каза той. — Искам да кажа, разбирам това, че не искаш да експлоатираш близостта ни, не искаш да допуснеш Блейк да получи благодарение на нея нещо срещу нищо. Но ние говорим за човешки живот, Карол. Говорим за убиец, който несъмнено ще стане сериен, ако не го спрем. Нима има съмнение, че трябва да направим всичко по силите си, за да го спрем? Нима това не е по-важно от желанието да докажеш правотата си?

За миг му се стори, че този емоционален апел я е убедил. Тя прехапа устната си и пак започна да си играе с пръчиците. После поклати глава.

— Тук не става дума за някакво евтино натриване на носа. Проблемът е много по-едромащабен. Аз трябва да осигуря необходимите ресурси за работа на моя екип. Въпросът не е само в това как ще се развият събитията в рамките на сегашното разследване. Ако не успеем да се преборим с тази глупост сега, много повече хора ще загинат, без виновниците да бъдат изправени пред правосъдието. Не мога вечно да работя така, сякаш съм с една вързана ръка, и Блейк трябва да бъде принуден да разбере това. Ти си прав, заложен е животът на много хора. Именно затова точно сега не мога да правя компромиси.

Той си напомни да не се издава, че знае нещо за Тим Паркър. Замисли се как ли би реагирал, ако наистина не знаеше за нея.

— Да разбирам ли, че работите по случая без помощта на външен експерт? Имате си работа с потенциален сериен убиец, а се връщате към стария стереотип, според който единствено ченгетата знаят как разсъждават убийците?

Опита се да симулира неверие и раздразнение, но не беше сигурен, че е много убедителен.

Карол извърна поглед.

— Не, профилът ще бъде изготвен от специалист, подготвен във Висшата полицейска школа.

Тони изпъшка.

— Излиза, че сам съм се лишил от работа при вас, така ли? Е, кой е този човек? Дано да е някой от по-добрите.

— Тим Паркър.

Той отпусна глава в ръцете си. Гласът му се разнесе приглушено иззад дланите му.