Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Не отричам, че това ще ми е от полза — каза Милуд. — Но все пак показателите са доста малко. Ще поговоря с колегите от информационния отдел да проверят дали в картотеките има сексуални престъпници, които по професия са компютърни специалисти.

— А… хм — прекъсна го Патърсън. — Работата е там, че според профайлъра нямаме работа със сексуален престъпник. Той твърди, че убийството няма сексуален мотив, независимо от това, че убиецът е изрязал с нож вагината й.

— Няма сексуален мотив? На какво основание счита така?

— Според него, защото убиецът е прекарал прекалено малко време с жертвата си. И освен това всъщност… ами всъщност не е изрязал и клитора — тази част от разговора притесняваше Патърсън. Не защото му беше неудобно да описва гениталиите на жертвата, а защото съзнаваше, че твърдението за отсъствие на сексуален мотив звучи налудничаво. Знаеше го, защото самият той бе приел по този начин заключението на Тони Хил, когато го чу за първи път. Но когато изслуша обяснението, започна да намира известен смисъл в тази хипотеза.

Милуд издаде някакъв звук, който прозвуча на Патърсън като „Пфу!“ или нещо подобно.

— И вие сте склонни да вярвате на това? — скептицизмът в гласа му беше ясно доловим.

— Ами след като той ми обясни съображенията си, започнах да разбирам какво има предвид. Проблемът е там, че не разполагаме с какъвто и да било друг мотив, според който да ориентираме търсенето. Момичето не е общувало със съмнителни личности или нещо такова.

— Да разбирам ли, че не искате от мен да проверявам регистрираните сексуални престъпници?

— Имам интерес единствено към тези, чиито коли биха се оказали евентуално в списъка на регистрираните от камерите.

Милуд изсумтя.

— Един ангажимент по-малко за нас. Добре тогава, щом получите списъка от Агенцията за регистрация, изпратете го тук по вашите момчета. Ние ще им помогнем.

Патърсън не виждаше точно така нещата. Според него тъкмо неговите детективи щяха да помогнат на хората на Милуд, а не обратното. Но поне беше успял да направи една малка крачка в правилната посока.

Тони беше много учуден, че Карол прие поканата му за един късен обяд. Обикновено в разгара на някое разследване тя едва намираше време да хапне някой сандвич на бюрото си. Но след като Сам си тръгна, избягвайки да му каже каквото и да било за текущото разследване, Тони се обади на Карол, за да й предложи да се видят. Тя бе отвърнала с въздишка:

— Защо не? В тайландския ресторант на Фиг Стрийт в събота обикновено е спокойно, защото там наоколо има предимно офиси.

Естествено, Карол закъсня. Това не го подразни, защото знаеше под какво напрежение работи тя и беше убеден, че ще дойде веднага, щом може. Той седеше край прозореца на горния етаж на ресторанта и наблюдаваше улицата долу, отпивайки от бирата си. Имаше и по-неприятни начини за прекарване на един съботен следобед. При това футболният мач щеше да започне едва в четири, така че нямаше опасност да го пропусне, освен ако Карол не закъснееше наистина ужасно много. В момента, когато тази мисъл мина през ума му, той забеляза Карол, която вървеше толкова забързано по улицата, че палтото й се развяваше като мантия на филмов супер герой. Нещо у него трепна, когато я видя. Тя се озърна бързо, когато наближи ресторанта, и изчезна под тентата над входа.

Когато се появи на горната площадка на стълбата, заедно с нея отвън нахлу струя свеж въздух. Наведе се да го целуне леко по бузата. Кожата на лицето й беше студена, но топлината в ресторанта вече я беше заруменила.

— Радвам се да те видя — каза тя, преметна палтото си през облегалката на стола и седна. — Как беше в Устър?

— Едва не ме арестуваха — заяви той.

Карол се разсмя.

— Типично за теб! — каза тя. — Как съумя да го постигнеш?

— Това е дълга история, после ще ти я разкажа. Работата мина… — той протегна ръка и завъртя длан насам-натам. — Да кажем, горе-долу добре. От гледна точка на профилирането не всичко се изясни. Доста ще има да се борят с този случай. При това убиецът ще повтори, ако не го открият навреме.

— Това звучи разочароващо. Знам колко държиш да се убедиш, че си успял да промениш нещо с работата си.

Той сви рамене.

— Понякога това не зависи от мен. А какво става с теб? Чух те тази сутрин по радиото. По всичко личи, че ти се е струпала доста работа.

— Меко казано — Карол запрелиства менюто. — Всъщност не знам защо чета това, знам, че ще си поръчам пролетни рулца и пиле по тайландски.