Вал Макдърмид - Скритият пожар

Така или иначе, макар че камерите надали щяха да дадат материал, на който се вижда убиецът със своята жертва, Патърсън все пак се надяваше, че ще получи от тях нов материал за работа. От двете страни на основната артерия, отвеждаща трафика от магистралата към града, бяха поставени камери. На теория би трябвало те да регистрират всяко превозно средство, влизащо и излизащо от Устър по този път. Предвид предполагаемата връзка с Манчестър, Патърсън беше наредил на Амброуз да намери списъците от деня, в който бе изчезнала Дженифър Мейдмънт. После той трябваше да се свърже с централата на „Агенцията за регистрация на превозни средства“ в Суонси и да ги помоли да прегледат списъка от деня и да идентифицират всички коли и микробуси, регистрирани на адреси в Манчестър. Не беше изключено подходът да не даде резултати — убиецът беше доказал, че е достатъчно интелигентен, за да замете умело следите си, и можеше да е проявил съобразителността да регистрира колата си на друг адрес. Освен това понякога хората просто проявяваха немарливост, колите сменяха собствениците си, но документацията, доказваща това, така и не стигаше до агенцията за регистрация. Все пак, това беше някакво начало. А тъй като и без това щеше да се наложи да иска помощ от полицията на Манчестър, не би навредило да подчертае по този начин желанието си за сътрудничество.

Патърсън загледа телефона така, сякаш виждаше пред себе си враг. Беше помолил шефа си да уреди въпроса с колегите от Манчестър. Но шефът му беше жалък лентяй, който незабавно прехвърляше всичките си ангажименти другиму под предлог, че по този начин дава повече права на подчинените си. Единственото, което направи за Патърсън, бе да каже, че му предоставя всички пълномощия за контакти с полицията в Манчестър. Сега, тъй като беше събота сутрин, щеше да му се наложи да си играе на телефонни игри с централата на манчестърската полиция, докато успее да открие с кого всъщност трябва да разговаря. Чудесен начин да оползотвори времето си.

Измина почти час, докато Патърсън най-сетне успя да се свърже с човек, готов да поеме отговорността да разговаря с него по въпроса за убийството на Дженифър Мейдмънт. Държанието на инспектор Анди Милуд, старши офицер в манчестърския отдел за разследване на особено тежки престъпления, се различаваше подчертано от тона на всички останали криминалисти, с които бе разговарял Патърсън.

— Ще се радвам, ако мога да ви помогна — каза той. — Такива случаи са нещо ужасно. Всички искат резултати, при това ги искат за вчера. Постоянно ти късат нервите.

„И още как“. Всеки път, когато Патърсън погледнеше собствената си дъщеря, чувството за вина и безпомощност го заливаше като вълна. Всеки път, когато видеше на витрината на някой магазин плаката със снимка на Дженифър, разпространяван с местния вестник, го приемаше като обвинение съм себе си. Знаеше, че ако не успее да разреши този случай, той щеше да се нареди сред онези, които непрестанно гризат криминалиста отвътре, разяждат увереността в собствените му способности и го тласкат към братството на бившите ченгета, които предпочитат да гледат света през призмата на бутилката. Разбираше напълно и убеждението на доктор Хил, че ако не успееха да спрат този убиец, той щеше да убие отново. А не искаше да увеличава бремето на вината си.

— Благодаря ви — отвърна той.

— Значи според вас има основание да считаме, че убиецът живее в нашия регион?

— Точно така. Дебнал е Дженифър онлайн, затова и успяхме да проследим двайсетина компютри с неограничен достъп, поставени на обществени места, които е ползвал. Когато специалистите въведоха данните за обработка в своята програма за географско профилиране, Южен Манчестър се оказа точно в средата на района, където е най-вероятно да живее той. Мога да ви изпратя по мейла картата, на която е очертан въпросният район.

— Това ще е добре за начало — отвърна Милуд. — А разполагате ли с още нещо? Описания на свидетели, такива работи?

Патърсън разказа за издирването в записите на камерите за контрол на движението и допълни:

— Освен това работим и с профайлър. Той счита, че работата на убиеца е свързана с компютърни технологии. Според него най-вероятно е да е някакъв вид консултант на свободна практика. Така че може би, след като получим резултатите от проверката на превозните средства, преминали в конкретния период пред камерите, вие ще можете да ни помогнете да добием още по-голяма яснота накъде да насочим търсенето? Мога да ви пратя едно-две от моите момчета, за да ви помагат.