Вал Макдърмид - Скритият пожар

Тони се опита да скрие разочарованието си.

— Значи не работиш по случая с убитите момчета?

— Е, разбира се, че работя и по него. Но в момента има раздвижване по стар случай, така че балансирам между двете разследвания, нали разбираш. И напрежението е много голямо — поради усилието да балансирам. Знаеш как е.

Тони не си спомняше Сам някога да е признавал, че има нужда от помощ. Като знаеше колко амбициозен и целеустремен е, можеше да предположи, че днешната му поява се дължи на съзнанието, че срещата им е извънслужебна и винаги може да се отрече, че се е състояла. От друга страна, не би било зле Сам да му е задължен за някоя услуга.

— Защо не ми разкажеш за какво става дума? — предложи Тони.

Разказът не отне много време. Сам открай време умееше да обособи ключовите етапи на едно разследване и да ги представи в логичен порядък.

— Нали разбираш какъв ми е проблемът — каза той. — Нямам пряко материално доказателство за извършеното убийство. Освен това, като изключим намереното в компютъра, не разполагам с нищо друго, което да свърже Найджъл Барнс със смъртта на жена му, дъщеря му и Хари Сим. Да не говорим пък, че изобщо нямам представа какво е мястото на Хари Сим в общата картина — той плесна раздразнено с длани по бедрата си.

— Въпросът с Хари Сим е лесен — каза Тони и отбеляза с удовлетворение, че Сам се намръщи раздразнено. — Той е гаранцията на Найджъл Барнс, че ще успее да се измъкне от затвора.

— Какви ги говориш?

Тони се понамести на стола си — чувстваше се на място и уверен в себе си, както ставаше единствено когато си проправяше път в съзнанието на другите.

— За Найджъл Барнс знаем със сигурност едно — че планира старателно постъпките си. Бил е наясно как ще постъпи много преди да предприеме нещо. А педантично предвидлив човек като него със сигурност е подготвил и начин за измъкване от критична ситуация, преди да започне с изпълнението на плана си. И този начин е именно Хари Сим.

Сам изпухтя раздразнено.

— Не разбирам. В какъв смисъл Хари Сим е гаранцията на Барнс, че ще успее да се измъкне?

— Ето какво ще се случи, ако изправите Найджъл Барнс пред факта, че телата са били открити в езерото. Ще ви сервира някаква история в смисъл, че жена му го е напуснала, че той я е търсил и че е открил и тримата мъртви в резултат на някакво налудничаво споразумение за общо самоубийство. Ще каже, че се е уплашил, защото е предположил, че ще обвинят него, и затова се е отървал от телата. А по някаква случайност става така, че начинът, който е избрал да се отърве от телата, унищожава всякакви преки доказателства за убийство, но оставя достатъчно материал, за да идентифицираме телата. Какъв късмет, че при тялото на Хари е била открита кредитната му карта!

Докато Тони говореше, раздразнението на Сам ставаше все по-очевидно.

— Да му се не види! — избухна той. — И как тогава, по дяволите, да го спипам?

— Ще успее да се измъкне от уликите, съдържащи се в компютъра. Ще обяснява как е разбрал, че тя има любовник и че си е фантазирал как ще си отмъсти — каза убедено Тони. — Реално неговите обяснения ще се противопоставят на косвените улики.

— Това ми е ясно. Но как да го пречупя, Тони? Ти си човекът, който може да влезе в главите на такива хора. Какво може да дестабилизира Найджъл Барнс?

Тони се приведе напред и почувства прилива на адреналин, породен от събудилия се ловен инстинкт.

— Имаш един-единствен шанс…

Инспектор Стюарт Патърсън препрочете отново профила. Не му харесваше особено това, което се твърдеше в него, но пък то обясняваше събраната от тях информация и предлагаше нови насоки на дирене. Единственият проблем беше там, че такива нови търсения биха се изплъзнали от контрола на инспектор Патърсън. Доколкото той беше наясно, светът на компютърните специалисти беше населен от подобия на Гари Харкъп, хора, които не се отличаваха с особени таланти за социализиране. Както самият доктор Хил беше подчертал, характерните черти на серийния убиец-психопат не биха го откроили особено сред безбройните компютърни маниаци и ексцентрици.

А пък и тази връзка с Манчестър! Патърсън не можеше да възрази срещу аргументите, доказващи, че убиецът не е местен жител. Край Устър беше пълно с места, на които човек би могъл да се отърве от труп, излагайки се на много по-малък риск, отколкото на онази отбивка. Безспорно, влизането в отбивката не се контролираше от камера, но там все пак беше прекалено оживено.