- С какво се занимаваш, Петре, че можеш да си седиш до толкова късно у вас в работен ден?
- Аааа, държа тук един квартален ресторант. Мога да спя до късно, ама и бачкам до късно - казвам й аз готовата легенда. - Искаш ли да обядваме там?
- Искам, разбира се - измърква момичето.
Оправяме се и след половин час сядаме под ореха. Тонката вече е там, вижда ме с мацката и ми намига, като вдига одобрително палец. Девойката наистина е добра. Аз сядам до него и ги запознавам. Идва Мимето и поръчваме някакви пици. Поглеждам Тони и му казвам:
- Брат, искам да вземеш ключовете от мерцедеса и да ги дадеш на Спас Кръчмаря.
Тони се сепва.
- Защо бе, копеле. Хубава кола е, за какво му е на тази пияница?
- Тонка, довери ми се, имам идея. Освен това искам да вземеш двайсет бона от касата и да му дадеш десет. С другите пари искам да го разведеш из магазините и да го облечеш като баровец.
Гери ме поглежда с огромните си зелени очи и пита:
- Ти какво каза, че бачкаш?
Аз й се усмихвам и й казвам:
- Г ери, айде не ме питай така, за да не се налага да те лъжа - хващам я за ръката. -Разбираш ли ме?
Тя ме поглежда малко странно, но кимва. Аз продължавам:
- Тонка, брат, искам още нещо. Искам някой от новите да е с него през цялото време и да го кара само по най-вървежните места. Спас, ако се чуди какво става, му кажи, че много ме кефи и това е бонус за добрата работа. Не искам да си говоря с него, защото ме дразни. Той е тъп и ще върже. Това е.
Идват ни пиците и ние хапваме. Всъщност аз хапвам, зашото Гери изяжда само няколко хапки. Явно на това тяло на пантера не му трябва много храна. После аз звънвам на човека на Пирдопски, с когото се уговарям да се видим в „Родерик“ след един час. Ставаме с Гери и аз я хвърлям с такси до тях, разбираме се да се чуем и се целуваме дълго в колата за довиждане. После отивам на срещата в бара срещу Седмо.
*
Николай е седнал на една маса и пие коняк, което ми се струва добра идея въпреки часа. Има много интересно хищническо излъчване и ме сканира обстойно със студен и аналитичен поглед. Сядам срещу него и паля цигара. Сервитьорката идва и аз си поръчвам същото като него.
- Адвокат Пирдопски каза, когато се чухме допълнително, че сте млад, но много перспективен и че с вас се работи много лесно. Спомена ми също, че се занимавате със сфери на дейност, които са в малко по-тъмни краски от гледна точка на правосъдието...
- Адвокат Пирдопски ви е казал всичко много точно, занимавам се с производство и търговия на наркотици. - Отпивам от коняка, фантастичен е. - А целта на срещата ни е евентуално да ви наема, за да направите анализ на конкуренцията в този относително нов бранш в Мордор, а по-късно и в другите по-големи градове.
Николай ме поглежда замислено и скръства ръце. Мълчи около минута.
- Разбирам. Да, факт е, че Пирдопски ви е насочил към правилния човек. Аз и моите колеги, които по разни причини напуснахме системата, сме напълно способни и подходящи за тази работа. Екипът ни е съставен от професионалисти с такива качества, които ни позволяват да сме напълно невидими и ефективни, все пак се грижехме за сигурността на тази държава, поне докато тя се нуждаеше от нас. - добавя с нескрито съжаление. - Искам само да добавя, че услугата, която искате, ще струва много, защото ще изисква максимален ресурс и отделяне на време.
- Парите не са важни в случая. - Изпивам си коняка. - Разчитам на абсолютна дискретност и ме интересува за колко време мога да получа информацията. Най-важните въпроси, които ме интересуват, са: кои са играчите, каква е структурата им и за каква численост става дума, къде се намират и къде живеят, навици, маршрути, слабости.
- Виждам, че Пирдопски е бил прав за вас. Вие определено имате размах на мисленето, който може да ви даде основателно преимущество .
Вглежда се в мен със студените си очи и наистина прилича на хищник. Аз отвръщам на погледа му и си играем малко на „вълчи очи“.
- Господин Иванов, още сега мога да ви кажа, че приемам поръчката ви. Ще ви струва сто хиляди долара, а ако има допълнителни разходи, ще ви уведомя. До десет дни ще получите първите ми доклади.
- Прекрасно. - Викам сервитьорката и поръчвам още два коняка, после и сметката. -Предварително благодаря и се надявам, включая за ваше добро, на дискретност.
- Силно се надявам, че младият господин не отправя заплахи - натъртва на „младият“ ченгето, като се усмихва, но очите му остават по-хладни от очи на влечуго. - Много ценя ентусиазма на младостта, но изключително не одобрявам безразсъдността и неуважението към по-възрастните.
Читать дальше