Андрей Велков - Български психар

През петте денонощия успявам да дремна в интервалите между шест и единайсет, защото тогава Сияйната също почива. Това и обяснява биоритъма на поданиците й. Интересно е, че когато тя медитира, сиянието й помръква и не прилича толкова на богиня. Накрая аз я изпращам до портала на една тяхна летяща платформа и наблюдавам как отпътува към новия им свят. Тя не се извинява, защото в тяхното мислене нямат концепция за прошка и съжаление. Въпреки това, малко преди големият портал да угасне, тя ми казва, че общуването й с мен й е било интересно, и ме кани да я посетя, когато реша.

Когато порталът угасва, се сещам, че не съм си осигурил транспорт и си седя на Черни връх до купчината C4, която съм й свалил в последния момент, защото съм си недоверчив младеж. Да се шибам в умното копеле! Усмихвам се и сядам на една морена. Паля цигара и се заглеждам в родния ми любим Мордор. Тук-там вече са възстановили електричеството и започват да блещукат светлинките на нощния град. Краят на света официално е свършил и започва неговото ново начало. Чува се някакъв звук и пред мен се появява огромен хеликоптер. Каца наблизо и от него се изсипва доста народ. Явно няма да се прибирам пеша все пак. Когато се доближават, понеже не е съвсем тъмно, разпознавам хората, които идват към мен. Първо вървят Мишката, Тонката и Ивака, а след тях са президентът на България, президентът на Щатите и този на Русия. Моите хора се усмихват, все едно току-що са шибали Анджелина Джоли. Аз не ставам да ги посрещна. Президентът на САЩ застава пред мен и започва да се готви да каже явно нещо много готино и по холивудски, но аз го спирам.

- Г-н президент, за мен е удоволствие да се срещнем - поглеждам и другите две държавни глави, - но съм адски уморен за сериозни приказки. Седнете при мен малко всички, моля ви.

Поглеждам към Мишката и той се ухилва още повече.

- Копеле, не ми казвай, че не си донесъл бира?

Мишо се изсмива и сваля от гърба си раница, от която се чува приятно и познато подрънкване. Подава ми я и сяда до мен. От другата ми страна сяда президентът на Щатите, после сядат и другите. Отварям раницата и съм приятно изненадан, че бирите са студени. Кеф! Подавам бира на Мишо, вземам си една за мен и давам раницата на държавния глава на САЩ. Той се усмихва, вади си бира и предава нататък, после си сваля сакото и се намества по-удобно на камъка. Аз паля цигара, уверявам се, че всички си имат бири в ръцете, и казвам:

- Наздраве, приятели - замислям се малко, - наздраве и на вас, президенти.

Руският и нашият президент, които са седнали от двете страни на Тонката, се разсмиват в синхрон, а Иво се задавя и изплюва фонтан бира. После всички избухваме в неистов смях и в крайна сметка се получава много приятна вечер. Малко се заседяваме и се налага да пращаме хеликоптера за бира до най-близкия работещ магазин. Два пъти.

Мордор, август - ноември 2011

1 Стара планина. Еред Литуи е планина, която се намира на север от Мордор във „Властелинът на пръстените“. - Б. а.

2 Витоша. Ефел Дуат е на юг от Мордор. - Б. а.

3 „Деградиниране“ - резултат от „деградинация“, т.е. състояние, което е характерно за отседналите на къмпинг „Градина“. Включва деградация и други специфични за мястото процеси. - Б. а.

Андрей Велков

Български психар

Българска. Първо издание

Редактор Силвия Вагенщайн Коректор Шели Барух