Андрей Велков - Български психар

Корабите и изтребителите им бяха с всякакви размери. Имаше от такива колкото автомобил до такива, които бяха големи колкото имперски разрушител от „Междузвездни“. Нахлуването продължи малко повече от две денонощия. После светлините угаснаха и нещото явно се затвори.

Може да се каже, че направо ни попиляха. В Мордор кацнаха относително малко, а другите се разпръснаха из цялата планета. Движеха се страшно бързо, имаха такава маневреност и такива оръжия, че въздушните сили и ПВО-тата на човечеството нямаха никакъв шанс. Лично станах свидетел как само две малки изтребителчета самостоятелно първо разпердушиниха всичките ни самолети и хеликоптери, а после и пратените ни от НАТО подкрепления сумарно за по-малко от пет минути. Опитът за съпротива въобще не забави нашествието и за по-малко от денонощие Земята падна.

Гадовете определено знаеха къде да ударят, явно имаха добро разузнаване. В Мордор веднага, секунди след отварянето на портала, бяха буквално изпарени парламентът и министерствата на отбраната, вътрешните и външните работи. След това се оказа, че в рамките на един час са били изличени от лицето на Земята градовете Вашингтон, Москва, Пекин, Делхи, Токио, Ню Йорк, Рио де Жанейро, Канбера, Лондон, Париж и още десетина подобни. След това започна кратка война, в която земните армии, успели да се вдигнат, бяха прегазени като с валяк.

Когато се отвори порталът, ние пиехме бири точно на терасата, която гледа към Ефел Дуат, и когато извънземните ексадрили засенчиха слънцето като рояк, първоначално не можахме да възприемем какво се случва. Минути по-късно гадовете започнаха да стрелят навсякъде с лъчевите си оръжия, започнаха да вият сирени и настана масова паника. Чували ли сте как крещят от ужас над милион души? Аз съм чувал вече. Народът започна да бяга и да напуска града кой както може. Настана хаос. Ние се окопитихме обаче и директно влязохме в подземието. Клетките на джиесемите дадоха фира от многото обаждания, обаче ние като паравоенна структура имахме радиовръзка един с друг и аз дадох заповед на всички бригадири да събират войниците и да се насочват към подземието през наличните входове. Повече от половината от моите хора живееха в Квартала и за няколко часа в складовете с марихуана, лабораториите за амфетамини и всички други помещения се събраха над триста души - мои войници, техни жени и деца и някои случайно попаднали. После спря токът, но за малко, явно въведените умни енергийни системи си вършеха добре работата. Изчаках колкото можах и после дадох друга заповед - входовете към подземието, респективно към нас, да се укрепят така, че и с взрив да не може да се премине. Не съм чудовище и който и съсед да поиска убежище, аз му го дадох. Все пак това е идеята на тези подземия, но странното беше, че само двайсетина души дойдоха, другите тръгнаха с тълпите, които напускаха града. Доста от тези хора, между другото, и успяха да се измъкнат, защото гадовете започнаха да събират роби чак след един ден. Хубаво е, че беше лято, и хората можеха да оцелеят навън, защото беше топло. Тъпото е, че робите имаха и една друга функция освен класическия смисъл на това значение и тя беше, че бяха използвани и за храна от пришълците.

След като първоначалната паника беше овладяна, аз и момчетата отидохме в стаята, която Минчо Химика използваше за кабинет, сипахме си по едно уиски и седнахме на компютъра. Интернет имаше още почти трийсет часа и това ни даде много информация какво се случва по света. Беше кошмарно. Милиони бяха загинали през първите часове, а всички опити за съпротива бяха премазани в зародиш и жестоко наказани. Във фейсбук пишеше, че където се е наблюдавала повишена активност на земните военни сили, се наблюдавала и страшно брутална активност на извънземните големи кораби, които за минути долитали на рояци, буквално ставало нощ, защото скривали небето, и започвала стрелба, докато не изравнели всичко със земята. Там, където нямало съпротва, само кацали и нямало стрелби.

Чак след десет часа по всички налични медии се разпространи първото и последно съобщение, което извънземните излъчиха. То само по себе си беше доста неприятно, гадовете бяха превзели едно телевизионно студио някъде в Канада и излъчваха оттам.

Едва ли им е пукало откъде всъщност излъчват. Просто са използвали първия удобен момент и място. Съобщението започна така: включи се камера и един извънземен, тогава видяхме за първи път как изглеждат, с кристален светещ шлем на главата, от който излизаше прозрачен кабел, пълен с флуоресцираща зелена течност, държеше като марионетка тв водещия за врата и краката на горкото момче явно не се допираха в пода. Извънземното лайно насочи лицето на водещия към камерата и после с другата си ръка хвана свободния край на кабела и го заби в тила на човека. Очите му се обърнаха и от устата му потекоха лиги, после издаде странен звук, който приличаше на смес между мяукане, гъргорене и реч. Малко по малко започнаха да се долавят и думи. Шибаното извънземно явно го настройваше.