Андрей Велков - Хроники на звеното

Андрей Велков е роден през 1977 г. в град София. Бакалавър по политология от СУ, магистър по маркетинг от УНСС, доктор по улично право от Големия университет на живота.

Професионален хедонист с интереси в областите на екстремното купонясване, бойните изкуства, квантовата физика, литературата, тежкото пиене, леките жени, акробатичната орнитология и дзен будизма.

Последно е бил забелязан в лятната си резиденция в град Мордор.

Наричат се „Звеното“ и са нестандартни, което не е типично за обшия модел през последните години. Имат различни ценности, различни стимули. Това обяснява защо не бяха засечени за толкова дълъг период от време, след като стартираха криминалната си активност.

Начело е Петър Иванов - много интелигентен младеж, начетен, спортист, роден лидер. Той е сърцето на групировката.

Под него в йерархията се намират трима негови приятели от детинство - Антон, Михаил и Ивайло. Фактически те ръководят цялата дейност, Петър управлява чрез тях, но полевите мениджъри, които заемат следващото ниво под тримата, движат нещата на терен (имена - Ясен, Димитър, Павел, Драго, Спас, Георги).

Ръководни позиции с аналогичен статут заемат и трима братя, имената им са неизвестни засега, ползват прякори на холивудски екшън герои. Особеност - изумителна физическа сила, липса на емпатия.

В основата на успеха на т.нар. „Звено“ стои липсата на желание за публичност на четиримата лидери. Те не са променили външно своя начин на живот и не се афишират като босове, а са изтикали на преден план други личности, които да привличат вниманието и да бъдат потенциална заплаха.

След изненадващата атака и ликвидирането на командната структура на трите ни подчинени групировки, които контролираха над 80 процента от нелегалните дейности, първоначално взех решение за елиминация на лидерите на „Звеното“, но след това прецених, че е възможно техният потенциал да бъде използван за целите на организацията ни. Съответно след поредица от срещи с Петър Иванов и другите трима взех решение да...

(По-нататък не се чете.)

Спомняте ли си за Петър Иванов, онзи психар, който създаде „Звеното “ и разказа играта на всички? Сещате ли се - обирите, китайците, Арнолд, камионите с трева, превземането на Квартала, а по-късно и на Мордор? Амфетите, милионите, Никита Кукловода, голямата игра, контрабандата, врътката с имотите, заводите? Екшънът и стрелбата?

Тази история, колкото и в началото да ви прилича на неговата, е различна. Защото в по-голямата си част тя е историята на „Звеното“ и на пичовете, които го създадоха. Коравите точни копелета, които застанаха до Петър и му помогнаха да стане най-могъщият изрод в държавата и без които, без съмнение, неговата биография щеше да бъде много по-къса и по-тъжна.

Затова сега ще превъртим лентата назад. Ще се върнем там, където работата тъкмо започваше да става дебела. Ще проследим историята и развитието на „Звеното“ през годините. По този начин ще научим някои детайли, ще проследим моменти и събития, които доведоха до възхода, а след това и до падението на Петър Иванов. Същевременно ще имаме възможност да доловим по-осезаемо духа на онова шантаво време и да разберем какво стоеше в основата на мощта на най-успешната престъпна групировка в историята на България. Ще разберем и коя беше силата, която атакува „Звеното “ и почти успя да го ликвидира. Спомняте си, че нашите момчета бяха ударени лошо и се оттеглиха в ранчото си в Странджа, за да се прегрупират, нали?

В чест на многовариантното бъдеще финалите традиционно ще са пак три. А сега превъртаме назад и... приятно четене.

А.

Такааааа. Постановката с оркчетата и хлороформа върза сериозно. Боби Полицая, на Мишката братчеда, каза, че Плъха ще си отвиси в панделата. Супердоволен е, защото го повишиха преди няколко дни. Това е хубаво и за нас де, защото колкото повече власт има той, толкова по-як чадър ще ни прави и никой от неговите няма да ни закача. Той си го каза: „Предпочитаме организирана престъпност пред неорганизираната. “

С това, с тази галимация, смятам фаза едно за официално приключила. Много добре се получи с онези костюмирани китайчета, с това куфарче долари ни съкратиха значително занимавката. Иначе трябваше да направим поне още три-четири обира, за да стигне кешът, докато се завърти машината, а това си беше риск, щото колкото и да ги мислиш нещата, чичо Мърфи дебне да те ебне. И то не какъв да е Мърфи, а балкански. Както ми каза един приятел скоро: „Копеле, в България Мърфи е на стероиди. “