Андрей Велков - Хроники на звеното

- Оказа се, че Рачо е нещо като касиер на организацията на Плъхчо. Той води сметките, той пише в тези тефтери. Само че досега не беше разбрал, че вече има ново ръководство...

Рачо се опита да каже нещо, но пак си спечели един сериозен задвратник, който почти заби главата му в масата.

Варела продължи:

- Та пичът каза, че всичко му е ясно, цялата схема демек, и спомена за курви, машинки, някакви заеми, някакви лихви...

Иво погледна въпросително Варела право в очите, пресегна се и запали цигара. Погледът му беше достатъчно красноречив: „Тоя Плъх не се ли занимаваше само с дрога?“ Варела се ухили и вдигна рамене.

- Айде Рачо, започвай сега от първа страница на тефтер едно да ни обясняваш какво става. Ето, Наталия ще вземе лист и химикалка и ще запише твоите пояснения към тефтера - кой, кое, какво и къде, красиво и четливо. Нали можеш да пишеш четливо, Наталийо? По-добре да можеш...

Наталия закима разбиращо, бръкна в едно чекмедже, извади молив и тетрадка и уплашено заобикаляйки Силвестър, който, без да им обръща внимание, съсредоточено набиваше с лъжица някаква манджа от тенджерка (храната беше неговата църква), седна на масата до Иво и се приготви да пише.

Варела гръмна още един задвратник на Рачо и му каза почти нежно:

- Започвай да пееш, Симитли.

И Симитли започна да пее:

- Ами, начи, тук на първите страници са имената на свободнобръмчащите курви в Квартала и в околността, те ни цакат седмично. Чакай да си зема моя бележник, там пише и адресите...

Рачо говори някъде близо час, а Наталия записваше. Оказа се, че Плъха грам не беше толкова смотан, колкото изглеждаше, а Иво и Варела се сдобиха с имената, адресите и цифрите на всички негови „бизнес партньори“...

Иво стана и кимна на Варела да отидат в другата стая, която представляваше класическата за маломерните панелки кръстоска между всекидневна и спалня. Беше мърляво и запуснато, смърдеше неприятно на фасове, пот и развалена храна. Иво седна на продънен диван с цвят на бебешко повърнато и запали цигара.

- Ясене, това се оказа по-дебело, отколкото го мислехме. Ебаси Плъха, ебаси скритата лимонка...

Варела, когото рядко някой наричаше Ясен, също запали цигара и седна на прашния ръб на библиотеката, на чиито рафтове вместо книги бяха наредени буркани с туршия и кисело зеле.

- Ами, Ивак, няма лошо, мисля. Трябва да питаме Петър какво ще каже и да действаме.

- Няма какво да питаме Петър, ясно е какво ще каже. Нали го знаеш какъв е - щом е казал да се оправяме, значи да се оправяме сами. Сами. Като мислене и организация. Много ясно, ако стане напечено някъде и на някой му трябва помощ, той пръв ще дотича, знаеш го. - Огледа се за пепелник, не намери такъв и тръсна в оставената на пода до леглото стъклена чаша, която, ако се съдеше по миризмата, май беше пълна с ракия. - Аз ще ти кажа как ще действаме. Сега ти хващаш Слай, след малко ще ти пратя и другите двама братя с Митака да ти помагат; та ти вземаш този елемент Рачо и започвате да обикаляте всички обекти и хора от списъка един по един, а тоя миндил да ти сдава цялата тяхна врътка. Схемата да е такава: информиране-респектиране-превземане и по-натам - инспектиране. Чаткаш ли?

Варела мрачно кимна.

- Сийк енд дистрой малко и после пренасочваме кинтите трайно към нас. Правилно съм те разбрал, нали?

- Абсолютно, това е идеята - ухили се Иво на сполучливата металистка метафора.

- Ами ясно ми е всичко. То е рано още, може и да успеем с днешния екшън, ако започнем веднага. Тая овца какво ще я правим, жената на мистър Симитли?

- Вземам я с мен, за да се досдуха нейният смотаняк. Ще я хвана да изчисти Офиса, да излиже кухнята в кръчмата, а след някой и друг ден ще я пуснем. Ти през това време вече ще си превзел всички обекти и субекти... Направо ставам и тръгвам, вие изчакайте тук нашите изроди, те ще свирнат отдолу и започвате обиколката. После ще дойдеш да се отчетеш на мен и на Петър и да ни разкажеш какъв е филмът с подробности.

- Ясно - каза Ясен, по-често наричан Варела.

Иво отиде в кухнята и сочейки към Наталия, се обърна към Рачо:

- Тя идва с мен. Ако слушкаш, ще ти я върнем същата, ако не слушкаш, и ти, и тя ще берете ядове. Големи.

Мистър Симитли се опита да протестира и пробва да стане, но последвалият лек шамар на Силвестър го вкара пак в несвяст под масата. Наталия, вече съвсем изпаднала в шок, треперейки, излезе с Иво. Варела отвори хладилника, извади една бира и без да затвори вратата, погледна към гиганта, който се чешеше зад ухото и нещо блееше.