Андрей Велков - Хроники на звеното

Моите хора вече зареждат дилърчетата, казаха, че се държат кооперативно. По-добре и за тях де, иначе ще имат близки срещи с Арнолд и братя. Как се намерихме само с братята мутанти... тази среща в планината... ебаси ташака.

Последните дни в Офиса се завъртат сериозни кинти. Трябва да викна счетоводителя да ги омъгли и да влязат в сметките. Все забравям, а скоро няма да има къде да ги държим.

Новите попълнения добре се справят. Никой от братоците не се е оплакал. Пичовете са читави, спортисти, а и са си наши хора, доверени момчета. Заформихме се бригадка, няма две мнения по въпроса. То май скоро ще трябват и още хора, Тонката каза, че и сега едва се справят със задачките.

Много ми е интересно какво ще изскочи от тези тефтери на Плъха, какво е драскала толкова шибаната мутричка. Преди малко Иво изстреля онова самбистче Варела да провери адреса, който Минчо Химика разгада на последната страница на тефтера.

Като стана дума за Минчо, той е тотален гений. Откачен, но е голяма работа. Не излиза от мазето и само готви ли готви. Материалът му е жесток, онзи ден на едно парти се счупихме да подскачаме. В БАН са загубили сериозен талант, суперпро е, ама с тези заплати по сто и двайсет лева трябва да са идиоти да очакват някой да седи и да им бачка. Пичът е учил като изоглавен сто години, старал се е, мозък хвърчи сега от него и к’во - прави амфети и бонбони за кинти, щото държавата му се е изплюла в лицето накрая и го е заебала.

То май навсякъде е така сега, но можеше да е друго...

До всяка порта дойде пролетта с кални сандали.

Исса

Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

Тери Пратчет

Ако твърде дълго гледаш в бездната, сигурно си падаш по бездни.

Д-р Ивайло Пеев

(Действието се развива малко след превземането на Квартала от Плъха.)

Варела седеше на паянтов стол в тясната кухня на апартаментчето, вперил сивите си очи в хлипащата жена, и периодично отхапваше от парчето наденица, което държеше. Докато дъвчеше, мляскаше. Дясната му кубинка, много обичаше да ходи с кубинки, ритмично потропваше върху гърба на проснатия на пода мъж. Варела го беше препарирал, когато мъжът бе пробвал да го напсува. Точно стигна до „Ш’ти еба пичк...“, и падна, защото тупаникът на самбиста напомняше на Майк-Тайсъновия, поради което така и не се разбра кого от роднините му мъжът щеше да адресира - леля му или майка му Бааам! - и под масата.

Причината да се озове в това апартаментче, което се намираше в сив и безличен осеметажен блок зад реката, близо до оркската махала - само едни влакови релси деляха Квартала от гетото, - бяха тефтерите на Плъха, които след неколкодневно безрезултатно мъчене Пешо не беше успял да разчете. Та в онзи ден, точно когато ги беше захвърлил отворени на масата в Офиса, се появи от подземното си царство Минчо Химика, който, минавайки покрай масата на път за ресторанта, където възнамеряваше да си хапне поредната порция дроб сърма - любимото му ядене, толкова я обичаше, че можеше да я яде непрекъснато, - се загледа в единия отворен бележник и след продължително взиране възкликна учудено:

- Еййй, от години не съм го виждал този тъп шифър. Направо го бях забравил.

Пешо, който жадно пиеше вода, след като беше набил серия гяку цукита 1на закачената на 2шведската стена макивара , се обърна и попита:

1Удар от карате шотокан. - Б. а.

2Японски тренировъчен уред за усъвършенстване на удара. - Б. а.

- Какво каза току-що, Минчо, копеле?

- Казвам, че тук пише нещо, с код е написано... - измънка смутено Минчо.

- Какво е написано бе, пич, ти разчиташ ли го това? Защото аз нищо не вденах, а не е да не се пробвах...

- Ами то е лесно, с ключ се разчита, помня го, щото един наш даскал по математика ни го беше показвал в кръжока, доста е популярно, ама трябва да знаеш ключа де, иначе е сложно...

- Ааа, с ключ значи, евала, щото като грешен дявол сто часа се мъчих и нищо не можах да измисля - ухили се Пешо. - Ами я тогава хвани ги тези тефтери и ми преведи на български каквото можеш, ако обичаш.

- Ама... бях тръгнал да хапна нещо, че после имам да приготвям едни хапчета... - плахо се опита да възрази Минчо.

- Хапни, хапни, а после вземаш тефтерчетата и превеждаш, хапчетата ще почакат. Ако някой ти дава зор, кажи, че аз съм ти дал по-приоритетна задача - с разбиране към ситуацията се отзова Петър, щастлив, че си имат истински, придворен, техен си жив гений в подземието.