Андрей Велков - Хроники на звеното

И така Минчо разкодира каквото можа от тефтерите на Плъха; там имаше много имена, много цифри, на последната страница - и адрес, а адресът беше този, на който в момента Варела похапваше наденица, стъпил върху припадналия отворко.

- Престани да цивриш, патко, наду ми главата! - Варела спря да дъвче и запали цигара. Огледа се за пепелник, не намери и придърпа една мърлява чинийка, за да си тръска в нея - оказа се, че освен мърлява чинийката беше и лепкава. Избърса се гнусливо в покривката. - Престани да ревеш бе, жена, спокойно, ей сега ще се оправи твоят човек, леко го праснах, той си е виновен, виж как грозно псуваше... Я ми налей една чаша вода, налей си и на теб и я изпий, за да се успокоиш...

Жената продължи да реве и Варела рязко й кресна:

- Ставай и давай вода, паткоооооооооо...

Ревлата се сепна, стана и отиде до мивката, където доста неуспешно, с треперещи ръце, започна да налива водата. Подаде първата чаша на Варела, но той я спря с жест и й заповяда:

- Пий първо ти, две чаши изпий дори! На екс ги изпий! Да се кротнеш и да спреш да ревеш, защото започваш да ме нервираш, а т’ва не е хубаво, честно ти казвам.

Мацката изпи една чаша и боязливо подаде другата на Варела. Ревът й беше преминал във фаза затихващо плачене с елементи на подсмърчане. Той взе мърлявата чаша, остави я на масата до чинийката пепелник, усмихна се на мацката, пробвайки да изглежда искрен, и издиша струя дим към полуотворения прозорец.

- Виждаш ли колко си по-хубава, като не ревеш. - Лъжеше я, пачата изглеждаше трагично с този разтекъл се грим.

Тя опита да се усмихне, но не докара усмивката особено сполучливо. По-скоро се озъби, но поне спря да реве. Варела сметна, че гледката на кривата й ограда е по-приемлива от звуците, които издаваше досега, и й се озъби обратно на свой ред.

- Я да направиш по едно кафе, на гости съм дошъл все пак...

Вече почти спряла да подсмърча, тя плахо попита:

- Може ли една цигара?

Варела й подаде кутията и после кавалерски й запали. С димящата цигара в уста тя започна да бърка из шкафовете и скоро сложи върху котлона най-голямата и най-мръсна кафеварка, която той някога бе виждал. И наистина беше голяма. Направо гигантска. Той запали цигара и за себе си, дръпна крака си от гърба на „спящия“ елемент, взе чашата с вода и я изля върху главата му. Това подейства безотказно, защото типчето се събуди и опита да мърда, но Варела пак го натисна с кубинката си, този път обаче стъпвайки на тила му

- Пич, трай малко и не шавай. Имаш две опции в момента... Не мърдай, казах!

Лежащият пак пробва да се надигне, но изяде силен шут в тила с петата на кубинката. Изпъшка и отново се смръзна.

- Не мърдай, май нещо не си държиш на главата, трай сега долу Та както ти казвах, имаш две опции. Едната е да те джустирам пак и да те взема на разходка до мазето в Щаба, а това няма да ти хареса въобще, можеш да си сигурен. Другата опция ти е аз, ти и твоята бамбина... Как се казваш ти бе, хубавице неземна?

- Наталия, Наталия се казвам... - озъби се с кривите си зъби пак „хубавицата“.

„К’ви ли свирки прави тоя вампир“, мина през главата на Варела, но той бързо прогони тази ужасяваща мисъл и продължи:

- Та ние тримата заедно да пийнем сега кротко по едно кафенце, виж, то е почти готово май, и да си поговорим с тебе едно такова хубаво за едни бележници на нашия приятел Плъха и защо на теб ти пише адресът в единия от тях на последната страница, а? - Тези думи бяха придружени от още един шут в тила.

- Кафе, кафе, кафе ще пием, брато, стига ме рита - изпъшка човекът на земята.

- Добреее, пич, доообре, така те искам. Хубаво е, че си разбран и разумен. Айде ставай, сядай и започвай да пееш! Ето, кафето е готово. Сипвай, Наталийке, на мен с една идея мляко, без захар... Хайде ставай, пич, и гледай да не се объркаш нещо и да ми налетиш, щото жална ти майка...

Пичът се надигна с пъшкане и седна на един грозен стол. Гледаше лошо, но личеше, че не смее повече да се прави на мъж. Усещаха се тези неща. Наталия разля кафетата в три различни чаши със съмнителна чистота, доля малко мляко в едната и я подаде на Варела. Той й кимна да я остави на масата. Тя сложи четири лъжички захар в другата чаша, поразбърка я и я подаде на приятеля си. После се облегна на пералнята „Перла 05“ - уред класика за Квартала, а бе класика и за цялата държава, - пресегна се, отвори едно чекмедже и измъкна омачкан пакет цигари. Запали една и отпи от кафето си. Беше спряла да плаче и като изключим размазания грим и зачервените й очи, почти приличаше на нормална, леко позахабена домакиня - млада, но небрежно употребявана. С малко по-големи зъби. Като на Бисер Киров. Варела също запали цигара, присви очи към пребития пич и му каза: