Андрей Велков - Български психар

Времето е топло и ни е идеално. Наредили сме се четиримата в този ред - Мишката, Тонката, Иво и аз, и се стараем да не гледаме към джакузито, където министър-председателят и министърът на вътрешните работи, в компанията на четири местни девойки, определено се забавляват доста енергично, съдейки по количеството разплискана вода. Децата вече спят след цял ден игра с хлапетата на Тонката, въпреки че днес е ден, в който им позволихме да си легнат по-късно. Все пак е празник.

- Айде, време е - казва Иво и излизаме от басейна.

Тук е топло и няма нужда да се обличаме. Сядаме в една беседка близко до басейна, която е заобиколена от красива градина и има уникална гледка към залива. На масата са наредени безчет тайландски вкуснотии, а до нея има малък хладилник, от който аз вадя четири нови бири, които подавам на момчетата. В единия край на беседката има голям телевизор. Тонката го включва. Предаването е на БНТ, явно и в Тайланд я ловят тарикатите. Има още няколко минути. Чукваме се с местните бири, които не са лоши, но родните са доста по-пивки май. Лапвам една скарида, която има божествен вкус и направо се разтапя в устата.

Тонката се изкашля и казва:

- Приятели, много се радвам, че сте тук. Липсвате ми. Да знаете, че това е колкото мой дом, толкова и ваш...

- Стига се разнежва, бе, педерас. Много ясно, че е и наш дом - срязва го Мишо и всички се разхилваме. - Аре сега тишина, че почва.

Обръщаме се към телевизора и от него ни гледа първата жена президент на България -Маргарита Балабанска, която казва:

- Да ви е честита новата 2018 година, мили съотечественици.

В този момент Мишката отваря рязко голямата бутилка шампанско, която специално дундурка за това второ за деня посрещане на Нова година, и почти успява да ме свитне с капачката копелето гадно, което явно и му е била главната цел. Скачам на майтап към него, но той ме обезоръжава с широката си усмивка и аз кротвам. Разлива ни шампанско и си казваме наздраве, после се заглеждаме в тропическото нощно море, а зад нас се чува гласът на Балабанска, която говори за благоденствие, любов, здраве и щастие. Как тази мацка стана президент е съвсем отделна история, пак свързана с нас, но ще си позволя да я запазя в тайна. В този момент се чува странен крясък и аз решавам, че е някаква чудата местна птица, но се оказва само любовният вик на ощастливения Пирдопски. Това спомага още повече за новогодишното ни тропическо настроение и четиримата избухваме в зверски смях заради тип, който прави мускулна треска. Хубаво ни е. Честита нова година...

Финал 3

Битката за Мордор (Мутри срещу извънземни)

Нека просто се вгледаме в самите нас - как една интелигентна форма на живот може да се развие в нещо, което не бихме искали да срещнем. Наистина си ги представям в огромни кораби, напуснали изтощената от самите тях родна планета. Такива развити извънземни вероятно ще са се превърнали в номади, търсещи да завземат и колонизират която и да е планета.

Стивън Хокинг

- Да. И аз не бях първият, който предположи това, но бях първият, който го повярва. И още нещо. Нещо толкова детинско и глуповато, че ксенобиолозите се смяха до припадък, когато им го казах след битката. Бъгерите са насекоми. Подобни на мравките и пчелите. Царицата и работничките. Може да е било преди стотина милиона години, но оттам са започнали именно по този модел.

„Играта на Ендър “, Орсън Скот Кард

- На напълно погрешен път си, синко - отвърна му кротко Зим. - На тоя свят не съществува нещото, което ти нарече „опасно оръжие“.

- Как така, сър?

- Няма опасни оръжия, има опасни хора. Ние се опитваме да те научим да бъдеш опасен - да бъдеш враг. Опасен дори и без нож. Смъртоносен дори когато разполагаш само с една ръка или един крак и все още си жив.

„Звезднирейнджъри“, РобъртХайлайн

Шибаните маи се оказаха прави и краят на света наистина настъпи през 2012 един вид. Не познаха датата, но и да уцелиш годината не е малко попадение. Според мен ставаше дума за съвпадение, но наистина си стана буквален Армагедон.

Всичко започна през август, когато над Черни връх, най-високия връх на планината Ефел Дуат, се появиха странни сияния. Никой в Мордор не им обърна особено внимание, защото в града сме свикнали на всякакви дебилни рекламни кампании и всички сметнаха, че скоро просто ще се окаже, че „Кока-Кола“ или „Загорка“ са направили поредната си простотия. Няколко дни по-късно обаче се отвори порталът на шибаните извънземни и буквално си еба пичката лелина. Глобално. Порталът представляваше арка, която се издигаше на около километър и половина над планината и излъчваше гадна жълто-зелена светлина. Отвори се рязко, посред бял ден и гадовете започнаха да се изсипват на талази. Докато още работеха медиите, някой каза, че са преминали няколко милиона летящи извънземни обекта. Колко пасажери имаха на борда си никой не можеше да изброи.