Андрей Велков - Български психар

- Е, майка ви д’ебем, не можахте ли на някоя празна планета да отидете? - пита Мишо със заядлив тон, който пришълецът едва ли ще долови.

От странно построените изречения на извънземния разбираме, че те са доста тесногръди копеленца и че не им е пукало особено дали ще налазят някоя заселена планета. Важно за тях било да спасят „сияйната“ и да я заведат веднага на безопасно място. Тук ми светва крушка и го питам:

- Какво е сияйната бе, пич?

Оказва се, че това е баш шефът им. Нещо като планетарната им императрица и тяхна абсолютна владетелка и господарка. Има божествен статут за тях и те живеят само за да е щастлива и доволна тя. Това е основната им мисия и цел в живота, което обяснява и липсата им на хуманност от всякакъв вид. Ама какво и може да се очаква всъщност от някакви маймуноподобни еволюирали насекоми?

- А къде е тази „сияйна“ сега, добре ли сте я устроили, да не я мислим нея поне? -намесва се в разпита и философът муай-тай боксьор Антон.

Сияйната, казва нашият пленник, била тук и била добре. Всичко се било наредило и тяхната раса пак била щастлива. Еми нашата пък не е щастлива, шибаняк такъв, си мисля аз. Тези май грам не зацепват, че са ни съсипали тук. Малко им е далеч от философията май.

- Какво е тук? - пита на свой ред Иваки и се оказва, че означава баш тук, в Мордор, защото тук било най-доброто място да се отваря портал и ако се наложело да вазират пак, демек и ако нашето слънце даде фира, да могат да я изнесат максимално бързо.

Споглеждаме се с момчетата и няма смисъл да си говорим. Положението е ясно. Трябва да отидем да си поговорим с тази „сияйна“ царица и да я питаме някои много лични неща, които съм сигурен, че няма да й харесат.

- Минчо, имаш ли карта на Мордор някъде?

Минчо вади един таблет от бюрото си, чуква нещо и ми го подава. Виждам Мордор като на длан на екрана.

- Я му освободете на този пипонкьо едната ръка, че има да показва.

Слай освобождава лявата ръка на „госта“ ни и той я разпъва над него. Има два лакътя и дланта му свършва с четири дълги пръста. Слагам таблета на мястото, където трябва да са гърдите му, ама ги няма, и му казвам:

- Показвай къде и имаш шанс да живееш и да я правиш щастлива Сияйната още много дълго време.

Извънземното се вглежда в екрана и зениците му странно се свиват и разширяват. След няколко минути взиране то протяга дългия си пръст и показва една сграда. Сградата е НДК. Колко символично! Аз си паля цигара, отварям си още една биричка и сядам на една пейка. Поглеждам момчетата и казвам:

- Пичове, да ви водя тези дни на едно парти в Зала 1 ? Какво ще кажете?

Всички са за. Арнолд се доближава до масата и ме пита:

- Какво да го правим този шебек?

- Вържете го и го оставете тук. Имаме още да си говорим с него. Трябва да ни каже къде точно в НДК е курвата им. Дайте му вода или там каквото пие. А ние, предлагам, да пием по още бира-две и да лягаме, защото тези дни ще имаме много работа, усещам.

*

Три дни по-късно...

Вървим по широкия тунел, който води към центъра, и сме въоръжени до зъби. Общо сме осемдесет души войници, а зад нас вървят няколко цивилни и носят оръжията, мунициите и експлозивите. Като цяло сме се събрали ударната мощ на „Звеното“, но има и няколко пича доброволци, които казват, че искат да дойдат с нас. Аз не ги спирам. Взели сме цял арсенал - РПГ-та, картечници, гранати, мини, имаме дори няколко огнехвъргачки, които впоследствие се оказват много полезни. Изходът на тунела е много близо до НДК, намира се в канала на Перловската река, почти до Моста на влюбените. След един час ходене пристигаме. Часът е шест без петнайсет и след малко гадовете ще се отдадат на петчасовото каквото там правят, когато разпускат. Въобще не храня илюзии, че когато и ако се докопаме до НДК, там ще заварим спящи извънземни, а съм уверен, че за тях това е най-важното и съответно най-добре охраняваното място на планетата и ще има сериозен екшън, от който е малко вероятно да излезем живи. Разчитам, или по-скоро се надявам, просто да са една идея по-мудни, когато им налетим, преди да се окопитят. С цел да можем да проникнем по-дълбоко съм изпратил един взвод мои хора, придружени от всички доброволци, които са се навили да участват, да направят атака диверсия пред НДК и да отвлекат вниманието на охраната на Сияйната. Води ги Ивака, защото с годините се доказа като най-опитен с взривовете, а там ще има нужда от много. Придружен е от няколко пича, които, за разлика от военните и полицията, не напуснаха Мордор, а останаха да се борят. Група от петнайсетина души води Благо, стар приятел от мордорските заведения, друга голяма група е предвождана от един луд ветеринар на име