Андрей Велков - Български психар

- Какво стана бре, Спасе?

- Да се биеш с Долф е все едно да се биеш с горила. Тоя е като природно бедствие. Направо ме отнесе като бързия влак. - Изплюва още един зъб на пода, клати глава и пак се усмихва. После се сеща. - Пешо, оня ден ми дадоха офертата за железата. Ще струват.

- Не ме занимавай, ето я касата с оперативните кинти там до компютрите. Вземай колкото ти трябват и после отиди при Балабанов и Игнатов и им кажи да измислят как да ги минат като разход на фирмата. - Поглеждам към Мишо. - Мишок, айде да ходим да се напием с новите попълнения.

После излизаме и се напиваме с новите ни попълнения от златната възраст. Повечето са учили като дядо ми във Втора мъжка гимназия и са страшни образи. Освен това събирателно имат някъде около петстотин години житейски опит повече от нас, което не е малко, ама грам не е малко.

През следващия месец оборотът ни се вдига почти двойно, а новата система на Мишо с дядовците започва да работи жестоко. Имаше няколко търкания и конфликти, но Големите братя насадиха много бързо в отворковците условен рефлекс да не пипат нашите дядовци, а и баби, защото при нас няма полова дискриминация, що се отнася до продажбата на наркотици. И Ивака се вряза с гениалната идея за униформа на нашите дилъри от златната възраст. Скоро всички научиха, че ако видиш пенсионер с тениска на „Мегадет“ или възрастна жена с такава на „Кенибал Корпс“, от тях може да си купиш всякакви екстри, но ако тръгнеш да се ебаваш с тях - влизаш в големи ядове.

Оставихме само няколко от първоначалните дилъри, и то с организационни функции, цялата техническа част за около три семици бе поета от екипите на „Звеното“ ни.

Освен възрастните ни попълнения и другата част на личния състав нарасна почти двойно. Казах на Варела, Спас, Павел, Митака, Драго и Геша да доведат още по един човек. Наредих им да подберат много внимателно кого водят, защото ще носят пряка отговорност за избора си. Като гледам, засега добре се справят, изглеждат читави момчета. Когато дойдоха и тези попълнения, пак изпратих Арнолд, Долф и Слай до Вълшебната планина с две задачи. Задача едно е да проверят истинския мащаб на това, което съм причинил на биологичното разнообразие в района, да се разходят по всички полянки около ПГП „Черната река“ и да видят какво може да се събере и ще се наложи ли да се прибягва до картата „Петрич“ в тази игра на всичко коз.

Задача две е свързана с увеличаване на бойната ни мощ. Оказва се, че Арнолд има огромна рода и десетки братовчеди, а аз вече, като почитател на тези издънки от генома на Конан Варварина, Крали Марко и Бай Г аньо, не мога да си представя на какво ще бъда способен с армия от още няколко такива мутанти. Не гангстерска война ще мога да водя, ще мога да направя и държавен преврат. Абе si vis pacem, para bellum, както е казвал братският римски народ, повтарям.

Докато братята са на земеделска мисия, аз с помощта на Пирдопски, който прави някаква свръхсложна адвокатска врътка с общината, успявам на купя полусрутената постройка, под която е единият изход от бомбоубежището. Като стана дума за него, и то вече е моя собственост, и то срещу доста смешна сума пари. Хонорарът на Пирдопски е три пъти по-голям от стойността на двата имота и пак всичко ми излиза на страшна далавера. Веднага вкарвам една голяма бригада строители да стегнат къщата. Те ме поглеждат малко странно, като чуват изискването ми външният вид на къщата да остане в близка до сегашната му форма, за разлика от вътрешността, но грам не ги интересува каква е фирмената ми политика и не им се обяснявам. Междувременно вземам под наем и помещението под близкия висок блок, където излиза другият изход, и там правя нещо между малък офис и голям склад за наркотици. Къщата е стегната за нула време, защото момчетата работят здраво, а им плащам двойно. Точно когато са ми сдали обекта, се появява и Арнолд, вече не с един, а с два камиона. И двата са пълни с коз догоре.

Аре стига бе - казвам аз, защото нямам спомен чак пък толкова да съм садил.

- Епа, шефе, мене баба ми каза, че гръстито си е бурен и веднаж кат тръгне, връзва навсекаде. Пално е горе у гората.

- А братовчедите къде са?

- Братчедите идат у другиден. Че додат към петнаасет човека, они са ми най-близките. Ония па друуите са пиянци и за нищо не стаат.

- Петнайсет е идеално. Повече не ми трябват, петнайсет е достатъчно - подавам му ключовете, които току-що ми е дал строителят, бръквам в джоба и му подавам една много дебела пачка с пари като бонус. - В тази къща ще живеете ти и твоите хора. Оттук през мазето ще минават доставките и ще държим арестанти, ако има.