Андрей Велков - Български психар

Аз плащам и изпивам коняка си на една глътка.

- Не ме разбирайте неправилно, господине. Това не е заплаха или неуважение, напротив. Аз съм конфуцианец и определено уважавам възрастните, поне до етапа, в който не се дискредитират. Не ви заплашвам, просто наблягам на факта, че ако случайно се окаже, че някой от бъдещите ми опоненти разбере за интереса ми към тях, ще приема, че проблемът е във вас, и грам не ме ебе кой или какъв сте сега или какъв сте били, а ще впрегна всичките си ресурси и енергия, за да ви унищожа...

Николай не изглежда много притеснен, а дори леко се усмихва.

- Г осподин Иванов, уверявам ви, че опасенията ви са напълно неоснователни, и в момента напълно разбирам причините за вашите думи, като не ги приемам лично. Нека да продължим този разговор след някой и друг месец, когато вече ще съм спечелил доверието ви. - Той също допива питието си, после става и ми подава ръка. - А сега ви пожелавам приятен ден. Ще получите докладите през кантората на Пирдопски.

Аз ставам и се ръкувам с него. Пичът е висок над метър и деветдесет и е суперслаб, но когато стиска ръката ми, се усеща, че в захвата му има немалка сила. Когато излиза, аз оставам и пуша още една цигара, а после се местя в „Билката“, защото е по мой тип заведение. Там продължавам да пия коняк и се напивам готино с едни стари приятели, които не съм виждал отдавна. Напиваме се толкова хубаво всъщност, че решаваме да отидем до „Смокиня“ за няколко дни на палатки. Аз се прибирам с едно такси до нас и си събирам в един малък сак разни най-необходими неща, защото няма смисъл, когато отиваш на море, да мъкнеш пет куфара. Трябват ти само хавлия, сандали, тъмни цайси, бермуди, няколко тениски, ризки, боксерки и четка за зъби. Това е. Звъня на Гери и я офертирам за морето. Тя казва, че след един час ще е готова. Ей такива хора харесвам. Вземам волвото от Иво и му казвам да купи още коли, защото трябва да имаме достатъчно автомобили за новите попълнения. Няма да ходят с колела, я. После паля, вземам по път Гери, а останалите се присъдиняват към нас с още една кола на бензиностанцията на Окръжна. Тръгваме и след осем часа аз вече съм пиян „на песока“ в добра компания и на добро място.

Събуждам се от лъчите на Бате Райчо - приятел на летовниците и враг на плажните махмурлии. Гери спи до мен, а останалите от компанията също са разпилени наоколо. Естествено, не сме успели да си опънем палатките, това си е като ритуал - първия ден се правиш на щайга, втория си опъваш катуна, ама чак когато се пооправиш. Едвам се замъкваме до „Форт Нокс“, където ядем животоспасяващи пържени филийки с конфитюр. След няколко бири за ремонт на хомеостазата минавам на джин с мента под тентата и във водата пред кемпа. Аз съм взел и една петдесетица коз и тайфата е във възторг от силата на планинския ми чук. В знак на благодарност и признак на къмпингарска солидарност един сърфист ми дава малко картонче с картинка на велосипедист на него. Казва, че е LSD, и ми се усмихва подканящо. Какво толкова? Аз слагам картона на езика си и в този момент ми звънва телефонът. Тонката е.

Как си, морски?

- Екстра съм, Тонка. Изцепих вчера малко до „Смокиня“ да видя какво става. Наред ли е всичко?

- Всичко е идеално. Не ни мисли, държим фронта. Дори днес учих братята на лоукикове и лакти. Попиват и вече са една идея по-опасни.

- Ееее, тези сега ще замязат на приказни герои. Представяш ли си какви машини ще станат, като тяхната физика се съчетае с бойни умения от муай тай?

- Определено ще се получи интересно - казва Тонката, - дай сега да ти кажа защо ти се обаждам, за да не ти развалям почивката повече. Става дума за дилърчета от центъра, свързали са се с един от нашите младежи и искат да вземат от нашата стока и като цяло да играят при нас. Казали са на младежа, че нашият материал е сто пъти по-добър, и хората започнали да им бягат към нашите райони. Тръгнала мълвата, че имаме яко качество.

- Еми то си е така, Тонка - отпивам аз от джентата и влизам с телефона във водата, която е топла като чай.

- Обаждам се да те питам как да процедираме. Защото нали се сещаш, че това си е чужда територия и няма как да не стане екшън.

- Ясно е това за екшъна. Спокойно, всичко се развива по план, както очаквах. Дори това, че са ни потърсили те, е добре. - Разхождам се в плиткото и шпоря през някакви водорасли. Искам да си запаля цигара, но нямам свободна ръка. - Слушай сега какво правите. Вземаш нашето дилърче, как му е името на тоя отворко?

- Марто.

- Ха така, вземаш Марто за свръзка с чуждите дилъри. Той изглежда стабиляга. Да им се даде материал, но не на консигнация, а да цакат в кеш. Първо да се докажат и после ще има стока напред. Сегааааа, да ти кажа важната част. Не искам ти, Мишо или Иво да се появявате засега там или в ресторанта. Дръпни също шестимата лейтенанти настрана. Направо наеми някъде наблизо един-два големи апартамента и се местете там. Ще управлявате дистанционно, без да се показвате. Когато се предава стоката, искам мерцедесът със Спас да е на видно място като втора кола. Измислете нещо да кажете на Спас, той е тъп. Да карат Долф или Слай, а отзад да има джип - трета кола, в която да са още четирима души охрана. В първата кола искам да е само Марто, някой от новите и стоката и за да е пълен драматизмът, нека преди да стане транзакцията, Мартин да отиде и да целуне ръка на Спас в мерцедеса, а чуждите дилърчета да видят това. Чаткаш ли каква ми е идеята?