Андрей Велков - Български психар

- Да, ясно е, че създаваш образ на Спас като Бос - както споменах, Тонката, освен че може да пръсне главата на човек с шут, е доста интелигентен младеж и схваща светкавично бързо.

- Именно. Това го кажи само на Мишо и Иво. Това ми е идеята, очевидно е, че скоро ще стане напечено, и искам да пусна примамка, ако жегата се увеличи рязко. Може и да не стане, но нищо не губим, нали и без това ние сме на друг принцип и не ни интересува блясъкът на играта, а само свободата, която дава... Искам и първоначалният ни екипаж да е на сянка. Всъщност не искам и Арнолд и братя да се появяват засега, дръпни ги и тях. Да не се показват от къщата, остави само новобранците да обикалят. Това ще е само за някоко дни. Правете събранията в подземието и вие използвайте другите два входа, не ресторанта. Дори провери дали във високия блок с входа има свободни апартаменти и ако има, ги наеми тях.

- Ясно, разбирам - казва Тонката, - идеално звучи планът, виждам, че ненапразно някога те юрках да ходим в оня кръжок по шах.

Факт е, че заради него тръгнах на шах, след като ме размаза един път в училище. Цяла година ми отне после, докато го бия, но след това не му дадох партия.

- И Тонка, споко, само направете първите транзакции. Те няма да се случат веднага нещата, ще отнеме поне една-две седмици да се случи нещо, а аз дотогава ще съм си дошъл и ще мислим стратегията заедно. Като цяло съм го измислил и като си дойда, ще ви разкажа как ще действаме.

- Супер, добре звучи. А да те питам защо викаш толкова, не ме чуваш добре ли?

Не съм се усетил въобще, че викам. В следващия момент виждам, че цветовете на всичко са странно променени - всичко изглежда по-ярко и някак по-плътно. Красиво е, ама е шантаво. В този момент ми светва, че съм взел LSD, „трип“, каза сърфистчето.

- Абе, Тонка, взех LSD и май започва да ме хваща.

Тонката започва да се смее.

- Ясно, Пешо, и аз съм вземал. Очакват те забавни няколко часа. Само не стой във водата, че е опасно.

Аз светкавично излизам и тръгвам към кемпа. С крайчеца на окото си виждам, че морето започва да пулсира, и ускорявам крачката си, като за малко не прегазвам стадо летовници, които са се разплули по летовнишки на хавлиите си.

- Иначе е много готино, да знаеш, ще те изкефи. Отпусни се и се забавлявай. Аре затваряй, ще ти звъннем утре.

Аз затварям и прибирам телефона в джоба си. С изненада откривам, че още държа чашата си с джента, в която има не малко количество алкохол. Това ме успокоява леко, но спокойствието ми продължава малко и е нарушено от вида на една чайка, която каца наблизо. Преди не ми е правило впечатление колко съмнителни и налудничаво изглеждащи животни са чайките. Стигам благополучно до кемпа и ми изглежда, че ме е нямало цяла вечност. Сядам до сърфистчето, което започва да се смее, като вижда погледа ми. И аз започвам да се смея, не ми е ясно защо, но е много добре. Оказва се, че ме е нямало по-малко от пет минути. После трипът ме удря с цялата си сила и настава страшен цирк и смях, който продължава повече от осем часа, а аз разбирам как се чувства Тасманийският дявол на живо.

На другия ден съм леко уморен от „трипа“ и се отдавам на пушене на трева пред палатката, съзерцание на морето, пиене на летни напитки и чукане с мацката. Тази последователност от действия много ми допада и я продължавам още пет-шест дни. Всеки ден Тонката, Иво или Михаил ми звънят по няколко пъти и ми рапортуват какво се случва и за колко се случва. Бизнесът върви добре и само за няколко дни присъединяването на новите дилърчета си проличава и оборотът дърпа нагоре. На шестия ден точно пия мастика, която гася с таратор в халба в „Поли“, когато Николай Агента ми звъни.

- Г-н Иванов, ще бъда кратък, не искам да смущавам морската ви почивка. Обаждам се да ви информирам, че първите доклади ви чакат при адвоката ви.

- Благодаря.

Откъде, по дяволите, копелето знае, че съм на почивка?

- Още нещо, което може да ви е интересно - продължава Агента, - позволих си да пусна екипи, които да следят за необичайна активност около вашия център на дейност, и искам да ви кажа, че от вчера вашият ресторант е под наблюдение, което е доста недодялано, но е все пак някаква форма или опит за разузнаване, което значи и че сте станали обект на интерес от потенциално враждебни групи.

Започна се, си мисля аз. Конкуренцията е зацепила, че дилърите й отлитат някъде другаде, и сега проучват какво се случва.

- Благодаря много за информацията. Оценявам и допълнителната информация...