Андрей Велков - Български психар

- Наздраве, момци - вдигам чашата си. - Силата да е с нас, ще се видим или тук след някой и друг час, или от другата страна...

- Стига с това негативно мислене, копеле - прекъсва ме Мишо, - айде наздраве.

Чукваме се и потегляме. Първо всички удряме Акулата, после аз и Мишо - Касапина, а Тонката - Ромео. Иво остава да пази къщата, защото няма опит с „Калашников“, а не е сега моментът да се учи. Аз пак звъня на Драго, няма раздвижване при първата ни цел, което е прекрасно. Качваме се в колите, които Арнолд, братя и братовчеди са откраднали през деня. Тръгваме. Аз вкарвам касетка в касетофона и започва една нова банда, казват се „Сензър“, а песента е „Ейдж ъф паник“. Специално съм записал касетка с агресивна музика, човек не ходи на война все пак всеки ден. Опъвам един мощен ключ амфети и всичко ми се прояснява, чувствам как реакциите ми се ускоряват. Чувам как Мишо перка зад мен също. Тонката не иска. Арнолд кара и не му предлагам. Общо сме шест коли. От убийството на Спас са минали по-малко от двайсет минути. Сега ще приложа старите правила на уличния бой в малко по-голям мащаб. Правило едно - бий се така, че никога повече този, който е посегнал, да не се осмели да те нападне. Правило две - удряй така, че да причиниш максимална щета по максимално ефективен начин. Правило три - удряй главата, тялото само ще падне.

Докато пътуваме към Акулата, който живее в една къща в „Изгрев“, не мога да отрека, че ме тресе яко шубе, но това май е нормално съобразно ситуацията. Все пак смелостта не е отсъствие на страха, смелостта е начинът, по който се справяме със страха. От амфетите и адреналина ушите ми бучат, а пулсът ми сигурно е над 180. Стиснал съм здраво калашника и познатият допир ме успокоява по някакъв странен начин. Мишо и Тонката са с калашници също, обаче Арнолд и компания масово си избират пушките. Явно са от ловджийски край момчетата. Точно малко преди да спрем пред къщата на Акулата, аз звъня на Драго, който трябва да изпълни своята задача. Пред къщата на врага ми има нещо като малка караулка, в която стоят двама пазачи, а до нея има паркиран джип, в който седят още двама охранители. Точно когато завиваме от пресечката по улицата, където е къщата, независимо че съм пуснал вече музиката на зуко, се чуват две експлозии, звукът, от които се слива в едно. Виждам, че караулката гори, а Драго, който е облечен за маскировка като клошар, точно прострелва в главата една маймуна, която се опитва да излезе от димящия джип. Ние не намаляваме, а се забиваме с всичка сила в портата на къщата, която е дървена, и почти без да забавяме скорост, влизаме в двора на Акулата и изскачаме от колите. После настава страшна пукотевица и искам да кажа, че в казармата са си свършили работата добре, когато са ни учили да стреляме, защото за секунди овършаваме сънените охранители. Арнолд разбива с шут вратата на първия етаж и когато влизам вътре, там виждам, облечен в бяла хавлия, Акулата. Прилича си на снимката доста. Пичът държи в ръка чаша, пълна с уискиподобна течност, и ченето му виси от изненада. Бързи сме, нали, педал? Пуска чашата, обръща се и се втурва към голямата библиотека в ъгъла. Аз вдигам калашника и му вкарвам една двойка в гърба, която допълнително му дава скорост, и той, вече мъртъв, се забива в етажерките, като събаря някакви грозни статуетки. Това е. Има бос, няма бос. На всичко може да се отговори с няколко грама олово, както гласеше тъпият лаф в армията. Сега остава да свърша гадната работа, за да довърша плана си. Вадя големият нож „Кабар“, отивам до Акулата и му отрязвам с няколко движения главата. Отнема точно толкова усилия, колкото да заколиш агне. Преди да прережа гръбнака, счупвам врата му с едно рязко движение, докато го държа за косата. Нещо се счупва и вътре в мен, защото осъзнавам, че вместо да съм в шок, защото съм убил човешки същества, изпитвам някакъв непознат досега тип удоволствие. Нямам време за автопсихоанализа обаче и слагам главата в един плик.

- Да тръгваме, юнаци - казвам и юнаците тръгват.

Имаме още работа за вършене. От колата звъня на Спас Каратиста, който е пред къщата на главния капитан на Акулата. И там няма раздвижване. Малко след това, преди да пристигнем, ми звъни пак Спас и казва, че сам е свършил работата, защото пичът излязъл да си разходи пудела и съответно той му бил пуснал един куршум зад ухото, възползвайки се от възможността. Минаваме да го вземем и отиваме към номер две, коготото издухваме за секунди. Същата съдба сполетява номер три и пет, а номер четири е в багажника, защото за него имам планове.