Андрей Велков - Български психар

Операция „Акула“ е приключила за по-малко от час и половина. Разделяме се на екип „Касапин“ и екип „Ромео“. Тонката поема с три коли към Люлин, а аз и Михаил с другите три - към Кръстова вада, където се намира „Касапин плаза“. Според информацията, която ми подава Варела, Касапина заедно с няколко свои приятели си прави чалга купонче в двора на къщата си с курви и бело около басейна. Още един класик. Варела добави, че хората се забавляват доста буйно и шумно и едва ли ще чуят, ако се взриви атомна бомба, да не говорим за граната. След десет минути сме пред къщата и наистина музиката е ужасно шумна и ужасно гадна. Аз вземам плика с главата на Акулата, който съм държал досега в скута си, и сменям пълнителя на автомата. Не съм си изстрелял предишния, но искам да имам пълен. Мишо прави същото. Варела ни чака отстрани на къщата и се усмихва гордо. Ръцете му са целите в кръв и държи нож.

- Реших да спестя гранатите и ги разцъках с ножчето бодигардчетата.

Ножчето, само да отбележа, е непалско кукри.

Мдааааа. Пробвам дръжката на вратата и тя се оказва отключена. Прекрасно, а казват, че хората си нямат доверие вече. Басейнът е отзад. Минаваме през къщата, като няколко братовчеда остават да ни пазят гърба. Купонът се е преместил в басейна, което прави задачата ни още по-лесна. Ние сме с маски и ръкавици и напълно се сливаме с тъмната стена на къщата, когато заставаме до басейна, и никой не ни обръща внимание, докато не хвърлям главата на Акулата в кристално синята вода. Една мацка започва да крещи, когато разбира, че това не е топка. Касапина, който си прилича доста на такъв, поглежда към нас с присвити свински очички. Бая дебело и мазно копеле е. Аз се вглеждам в хората в басейна и понеже съм физиономист, не ми се налага да вадя папката със снимките на капитаните му, защото ги разпознавам във водата около него. Колко удобно.

- Ще помоля дамите да се преместят в плитката част на басейна.

Един сладур се опитва да излезе от басейна и Арнолд много делово му отнася тиквата с изстрел от двете цеви на пушката едновременно. Водата в басейна рязко спира да е толкова кристалносиня, но се получава добър контраст, както отбелязва нереализираният художник в мен. Мацките продължават да пищят, но това няма значение, защото гадната музика заглушава всичко.

- Кои сте вие, момчета - започва да се прави на дипломат наркобосът садист и аз, въпреки че съм фен на ефективността, а не на приказките в такива моменти, му отговарям, защото лафът просто е много на място:

- Ние сме от отдела за борба с чалгата - и го прострелвам с един единичен в челото точно когато си отваря устата да каже нещо. - Много поздрави имаш от Ромео, боклук.

Последното ми изречение цели да вкарам интересни сюжети в бъдещите свидетелски показания на мацките, които, естествено, няма да убиваме. После пак с единични изстрели изтрепвам капитанчетата на Касапина, които толкова удобно са се събрали на едно място тази вечер, с което намаляват значително въглеродния отпечатък на бойната ми операция. Мацките не са спрели да пищят и вече не им обръщам внимание. Единственият жив мъж в басейна е капитан номер две. Аз го посочвам и го повиквам с пръст. Той излиза от басейна и застава пред мен треперещ.

- В багажника и в мазето - казвам на Арнолд, който го повежда към колите.

Аз поглеждам към мацките и точно когато тръгвам да се обръщам, виждам едно познато лице. Мацката реве над трупа на една маймуна, който е доплувал до нея, и май, като за курва, сълзите са й истински. Поглеждам внимателно и разпознавам и трупа, странно, на снимките не го бях разпознал въобще. Това е моят приятел мутра, чиито момчета ме поразмазаха, когато бях студент. Плачещата курва пък е колежката ми, която насъска мутрата си по мен. И казват после, че нямало карма.

Пресягам се с кепчето за чистене на листа от басейна и хващам парцала за главата като пеперуда с кепче, дърпам рязко и тя стига на дистанция да мога да я хвана с ръка. Извличам я за косата от басейна и я хвърлям в краката на Слай.

- И тази в багажника и в мазето.

Приключили сме, когато се чува глас от басейна:

- Господине, господине...

Аз спирам и се обръщам, и виждам как една перхидролка се опитва да се усмихне, въпреки че вече буквално плува в кръв.

- Казвай.

- Може ли и аз да дойда с вас?

Аз се обръщам рязко и тръгвам. Мишо се хваща за главата и започва да се смее, аз само поклащам глава. Тази трябва да е царицата на курвите. Ебаси свлачището. Ужас!

Точно излизаме от къщата и тръгваме към входа, когато се чува изстрел. Аз се обръщам и прострелвам в главата един симпатяга, който държи насочен към мен пистолет. Мишо ме поглежда, опипва се и казва: