- Моля ви, аз винаги се стремя към дългосрочни отношения, изградени на базата на доверие. Възприемете го като бонус. Също така, ако позволите да отбележа, искам да изразя адмирациите си за хода ви с използването на кръчмаря като примамка. Малко ми напомни на някои неща, които съм правил на младини в Западна Европа.
Аз не отговарям, но се усмихвам. Това си е наистина признание от устата на стария шпионин от запаса. Казваме си довиждане и аз затварям телефона. После допивам мастиката си и поръчвам още една. Този път заедно с таратора поръчвам и сода. Обичам мастиката разредена леко със сода и с много лед, тараторът е като мезе. Поезия. Гери седи и гледа морето, от морската вода косата й е станала прелестно начупена. Страшно красива мацка е и ми е тъпо, че това ни е последен ден, но по-добре да е депресирана няколко дни, отколкото да я свитне някой само защото е била на неподходящото място с неподходящия човек, който в случая се явявам аз. Както казва народът „Подготви се за лошото, а доброто - добре дошло“.
На следващия ден по това време вече съм в хола на новия апартамент и с умиление гледам как Иво съсипва Мишо на „Теккен“ на огромния телевизор в огромния хол. Оказва се, че някаква странна фирма преди няколко години е купила целия последен етаж на блока и е направила един голям апартамент. След това фирмата фалирала и една банка взела имота. Понеже банката грам не й се занимавало да прави ремонти и да прегради пак апартамента на малки апартаментчета с типичната за Квартала квадратура, имотът е седял празен към две години и когато Тонката се поинтересувал дали има голям апартамент под наем в блока, в банката го посрещнали като някакъв имотен месия и подписали договор за секунди, и то на не лоша цена. След това моите хора, докато изследвали стаите, попаднали на големия телевизор и плейстейшъна и аз така ги заварих. На Мишо почти му е избила пяна от яд, но Иво е играл повече от всички ни и е непобедим. Разхождам се малко из апартамента и той наистина е огромен, а гледката - уникална. Всъщност гледките, защото има тераси и от четирите страни на блока с видимост навсякъде. Оттам, където съм застанал, се вижда много добре Еред Литуи1, а още по-хубаво е, че се вижда и градината на ресторанта. Влизам в апартамента и на едно бюро виждам голям бинокъл. Идеално. Поглеждам към двора и какво да видя. Спас се справя прекрасно с ролята си, много по-добре, отколкото съм планирал. Седи на централната маса и е обграден от оркестър цигани, а на масата пред него танцува някаква шарено облечена мацка. Какъв класик! Останал изключително доволен от видяното, влизам вътре и отивам да си харесам стая. Изборът е огромен, фактически можем да се съберем вътре цялата бригада с новите попълнения, плюс братчедите на Арнолд. Харесвам си една голяма стая с гледка към Ефел Дуат2. В стаята има огромно легло и едно страхотно масивно дървено бюро. Има и отделна малка баня и тоалетна. Повече не ми трябва, освен това май стаята е по-голяма от цялата ми сегашна квартира. Излизам и докато търся къде са младежите, попадам на Павел и Варела, които играят на тенис на маса в една стая, а в кухнята намирам другите от екипажа, които току-що са пристигнали, да пълнят хладилниците с провизии. Идеално, цялото ядро е при мен, а Спас „Боса“ изпълнява задачата си по перфектен начин долу. Правя си един сандвич, вземам си три кутийки бира и отивам да чета папките, които Драго ми е донесъл преди малко от кантората на Пирдопски.
Сядам на удобния стол зад бюрото в новата ми стая. Папките са три и не са особено дебели. Отварям първата и на първата страница има снимка от полицейско досие на мъж с доста гадна мутра. Прякорът му е Акулата и ми е познат от вестниците. От най-основните играчи е, но такъв ми бил късметът. Досието му съдържа обща информация за живота му и списък с престъпленията, за които е бил арестуван. Въобще не е скучал -рекет, склоняване към проституция, отвличания, опити за убийство, убийства и много телесни повреди. За нищо от тези престъпления няма присъда, явно и той е на абонамент при някой добър адвокат, който познава системата. После започва интересното в папката, подробно са описани навиците му и дневният му режим, структурата на групировката му и числеността й, има дори списък с базовите му дилъри, а това е доста полезно за мен. Има снимки с кратко описание и на капитаните му. Описано е и къде обикновено си правят срещите и къде им е щабът. Той използва не ресторант, а хубав офис в центъра на града. Има и адресите, където Акулата и капитаните му живеят. Осъзнавам, че тези сто бона в зелено са една изключително мъдра инвестиция от моя страна. На последната
Читать дальше