Андрей Велков - Български психар

- Много е хубаво, копеле, си мисля аз, че повечето хора не могат да стрелят или са се учили от филмите.

- Определено си прав, копеле - казвам аз, докато се проверявам на свой ред за дупки от куршум или за кръв.

Звъни ми телефонът. Тонката е. Мисия „Ромео трябва да умре“ е приключила с успех. Имаме двама ранени, защото една граната не се е взривила в началото и е имало лека престрелка. Капитаните са мъртви, само номер едно е в багажника и пътува към мазето. Мордор е мой.

След два часа откраднатите коли са запалени (взел съм си бойната касетка, много ясно), оръжията са на дъното на реката в Квартала, а ние сме се изкъпали с белина и дрехите ни горят в камината. Паля един коз, прегръщам Иво и му казвам: - Копеле, айде едно реваншче на „Теккен“, че нали знаеш, че съм отмъстителен.

Подавам коза на Мишо, който си дръпва мощно и на свой ред го подава на Тонката, който в този момент пуска „Ленд ъф съншайн“ на „Фейт Ноу Мор“. Песента перфектно пасва на ситуацията.

За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.

Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.

„Владетелят “, Николо Макиавели

Г ледам как Арнолд удря един чувал под наставленията на Мишо и си мисля, че ако природната му физическа сила на бик беше съчетана някога с уменията, които придобива сега с помощта на Антон и Михаил, аз нямаше да имам много шансове при оня кютек в армията. Колкото не му е дал мозък Г оспод, толкова му е дал сила. Чувалът подскача, все едно не е пълен с пясък, а с памук. Култивираната му тупалка според мен спокойно може да убие човек на място. Сещам се за една сцена от „Конан Варварина“ как адаш му препарира една камила и ми става смешно. Отдалечавам се и чувам как Мишката обяснява на Арнолд за биомеханиката на удрянето.

Минали са няколко месеца от леко драматичните (не за нас де) събития с Акулата и колегите му от другите квартали. На следващия ден настава медиен ураган. Заглавията са „Гангстерска война в София“, „Реки от кръв в конфликт между конкурентни групировки“, „Мафиотският бос Акулата - обезглавен“ и всякакви подобни. Нас никой за нищо не ни търси, защото с Боби сме сглобили една жестока схема и тя дава доста логично обяснение какво се е случило - поне в очите на властите, което пък за мен е важното. Тримата капитани са вързани в подземието в три отделни стаи и са държани в изолация. Долу в подземието това е много лесно, защото е огромно и има всякакви помещения. По време на акцията няколко членове на екипа ни имаха допълнителната задача да приберат по нещо специфично от всяка екшън сцена, като например коженото яке, което е като запазена марка на Акулата, ланеца с големия гимнастик (както казват на Исус в един виц едни мутри) на Касапина и пръстена с огромен рубин на Ромео. После тези неща бяха подхвърлени в апартаментите на живите капитани в комплект с още някой и друг сувенир, за да има повече улики. При капитана на Акулата - ланеца на Касапина и така нататък по тази схема. Изглежда много плоско, прозрачно и тъпо, но всъщност системата я интересува само да има резултат и престъплението да бъде решено по най-бърз начин, за да не запищят медиите и народът да не си помисли, не дай си боже, че има нещо лайняно в Дания. С две думи, няколко дни след екшъна полицията гордо излезе с изявление, че престъплението е разкрито, и история как тримата капитани са се обединили и организирали кървавата баня с цел да заграбят властта от босовете си и да консолидират бизнеса с дрога в едно. Полицията също така съобщава, че убийците са обявени за национално издирване, но засега няма данни за местонахождението им. Имам чувството, че много дълго няма да имат данни за това тяхно местонахождение, и като казвам дълго, да се разбира безкрайно.

Като споменах, че капитаните се държат в изолация, нямам предвид пълна изолация. Още в момента, в който бяха прибрани в подземието, бяха набити порядъчно за добре дошли и след това оковани в самостоятелните си килии, които могат да се класифицират според международния стандарт за затворнически комфорт някъде на минус една звезда. Понеже съм неприятно типче, им уредих и по една двойна доза LSD във водата и момчетата изкараха едни невероятни към двайсетина часа, наслаждавайки се на лошия си трип. Когато халюциногенът малко ги поотпусна, ги посрещнахме в действителността с още един пердах и после пичовете пропяха като пойни птички. Всъщност в сравнение с тях пойните птички са доста мълчаливи създания. След дълги разговори поотделно с тримата получихме прекрасна картина на дейността на групите им. Досега сме наложили модела с дилъри от златната възраст някъде около петдесет процента в новите територии и не сме го доразвили, защото набираме персонал. Със старите кадри на конкуренцията нямаме ядове, изключая една малка групичка отворковци, които се опитаха да откъснат няколко части от „Люлин“ за себе си. Пичовете се прецакаха много лошо, защото дойдоха на бой с калашници, с ножове и бухалки и претърпяха доста сериозни поражения, въпреки че аз дадох нареждане да се стреля само в краката. С две думи, буквално ги прегазихме, а и аз се явих с цялото си кралско войнство и предполагам, че на пичовете (каквото остана от тях) всякаква идея да се закачат с нас повече се изпари завинаги.