Андрей Велков - Български психар

- Е аре де, гледай колко е много, копеле - започва да гледа жално плика в ръцете си Михаил.

- Добре бе, наркоман. Нарежи по няколко линии тогава. Все едно не си гледал Белязания.

Мишо веднага започва да чертае и го чувам какво си мънка под носа, въпреки че го прави тихо.

- Първо на първо, оня отворко се друсаше само с кока, а това са амфети, „циганско бело“, нищо не може да ни стане, било е легално през седемдесетте дори тука и второ на второ, ако тоя тиквеник Тони Монтана беше българин - още щеше да е жив.

Аз започвам да се смея на брътвежите на Мишката, а той опъва три дебели линии за отскок. Винаги е бил екстремист, на мен ми стига и една. Влиза Спас и оставя телефоните.

- Не ги оставяй, Спасе, а ги раздай на пичовете. После искам да ми запишеш номерата и да ми ги донесеш. - Поглеждам към Ивака, който вдига едни пудовки пред телевизора. -Ивак, к’во стана с дилърчетата. Разбрахте ли се?

- Всичко е окей, Пешо, не се занимавай повече. Имаме срещи, не ни мисли, после ще ти кажем какво става.

Усмихвам се и паля цигара. Точно това имам предвид под оперативна самостоятелност. Вземам тефтерите на Плъха и отивам навън, за да се пробвам да ги разшифровам. Може да изскочи нещо ценно. Малко след това Мишо, който е станал много енергичен, взема новия джип и момчетата си и потегля. Малко след това тръгват Тонката и Иво. Разбрали сме се да дават на дилърчетата материала с петнайсет-двайсет процента търговска отстъпка. Да има и за тях, да има и за по-дребните дилърчета, които бачкат за тях.

Стоката ни е добра, пускам им я на суперцена - това са предпоставки да не си мислят глупости, което наистина, ама наистина не им препоръчвам.

Изпращам останалите трима войници в подземието да пакетират коз. Засега опитите да разгадая какво пише в тефтера на Плъха са доста неуспешни. Само на една от последните страници има надраскани някакви адреси и срещу всеки от тях вписана сума пари. Няма телефони. Трябва да изпратя някого да провери какво се случва на тези адреси.

В един момент се чува мощен звук от клаксон, идващ някъде зад ресторанта. Малко след това в ресторанта влиза Арнолд, последван от двамата си братя гиганти. Застават до масата и приличат на огромни зомбита. Очите им са кръвясали и изглеждат доста каталясали. Махвам им да сядат. Арнолд се свлича срещу мен, братята му го последват. Долф взема една филия хляб от панера на масата и я набутва в устата си с едно движение.

- Мамата ни еба тоз жмел - поглежда ме Арнолд, но въпреки че е скапан, ми се усмихва. - Разказа ни играта, ама го събрааме и натоварииме. Малко ни висна каросерията, ама се опраихме. Дай да ядем нещо, че ще умрем.

Викам сервитьорката, вече съм й научил името, казва се Пепа, и й поръчвам супи, салати и скара за изтормозените бабанки. Поръчвам от всичко тройно и смятам, че това ще им стигне. Паля цигара, пия бира и не мога да повярвам как триото успява да омете всичко за броени минути. После очевидно ги хваща гастроанемията - рязко губят апетит и им се доспива. Питам Арнолд, преди да е заспал на масата:

- А колко събрахте, че така сте се скапали?

Арнолд се надига и тупва Слай зад врата.

- Епааа, некъде три-четири пъти повече от пръвия път.

Аз онемявам за секунда, онази поляна изглеждаше голяма, но чак пък толкова.

- Айде, вземай братята и отивайте да лягате отзад, знаеш къде от миналия път.

Арнолд и братя отиват в стаичките до офиса и се отнасят в обятията на Морфей или както там се казва селският им бог на сънищата. Аз излизам зад ресторанта и отивам до камиона. Повдигам леко покривалото и наистина зилът буквално се пръска от чували марихуана. Чудя се как на тримата пичове, които опаковат пакети в подземието, ще им се отрази пренасянето на няколко тона чадел, докато вървя към тях да ги уведомя за новата им задачка закачка. Няколко тона, няколко тона.

Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен.

„Изкуството на войната" Сун Дзъ

Противникът може да бъде разстроен от различни неща. Едното е опасността, второто е безсилието, третото е изненадата. Важно е добре да разбираш това.

По време на битка е важно да разстроиш неприятеля. Атакувай, без да предизвестяваш, там, където противникът не очаква и докато още е в колебание. Вземи инициативата и продължи атаката до победа.

При двубой в началото се покажи бавен, после изведнъж атакувай силно. Не му оставяй време да си поеме дъх и да успокои колебанията на духа си, възползвай се от предимството си и го победи. Добре трябва да разбереш всичко това.