Андрей Велков - Български психар

Не си спомням много как съм се прибрал, но помня, че с Мишо изперкахме такова количество от кутийката мостра, че накрая можехме да се катерим по стените и почти да летим. На следващия ден, след три аналгина и две кисели млека, съм относително читав и отивам в офиса - свикал съм оперативка, която съм обявил, преди да се опукаме. Момчетата изглеждат махмурлии, но са във форма.

- Пичове - поглеждам към Иво, Тонката и Мишо, - искам да хванете телефоните сега и следобед да призовете дилърчетата на среща. Разделете си ги поравно. Няма да си правите срещите тук, тук ни е щабът. Оправяйте се, давам ви оперативна самостоятелност. Вие измислете кое и как да става. Ясно?

- Ясно - отговаря Иво, а другите кимат.

- Вземате по двама войници на калпак. Искам трима да има тук - соча към офиса. - Не трябва да оставяме стоката и лабораторията без надзор.

Капитаните ми започват да звънят. Наистина им давам самостоятелност. И тримата са интелигентни копелета и ми е интересно какви модели ще измислят. Поглеждам към шестимата войници.

- За вас, пичове, имам по-специална задачка. Понеже трябва да сме във форма, от днес поставям едно изискване - искам всеки ден да се тренира и искам всеки да тренира с всеки. Искам да забравим за състезания и правилници и да се съсредоточим върху същината на бойните изкуства и спортове, която е да се поразява врагът най-ефективно и да се предпазваме от наранявания. Идвайте с мен в залата.

Изкарваме два много приятни часа. Играя спаринг с всички и разцъкваме много добре. Мишо и Тонката също се включват, а Иво изцепва да пазари някакъв джип. Заличката до офиса се е получила много добра. Финиширам, като Мишката ми показва някаква супергадост от самбото, която уж зацепвам някъде на стотното повторение.

Вземаме по душ и излизаме под ореха да разпуснем малко след тренировка. Поръчвам по една бира, за да ни поотпусне мускулите.

- Някой да има човек, който да се занимава с оръжия? - питам момчетата.

Спас се включва:

- Аз имам едно аверче, което май се занимава. Ако няма каквото ти трябва, поне ще може да ни насочи. Мой човек е, имам му доверие.

- Екстра, братле. Искам двайсетина патлака, няколко пушки и десетина калашника да намери. Виж какви пари иска, питай дали предлага нещо друго интересно и действаме.

- Окей. Ще ми дадеш ли да се обадя само?

Аз бъркам в джоба си и му давам няколко едри банкноти.

- Я отиди по-добре до магазина за телефони на пазарчето и вземи няколко слушалки и карти за теб и другите войници.

- Ей супер, благодаря ти много - казва Спас и потегля към магазина.

Аз се сещам за Арнолд и братя и го спирам. Вадя още пари от джоба си и му ги давам.

- Вземи направо десет телефона и десет карти.

Иво се появява отнякъде и мята някакви ключове на масата до мен и почти ми събаря бирата. Грехота! На ключовете пише „Тойота Лендкрузър“.

- Взел си новата джипара, а, Ивак?

- Да, Пешо. Ела да видиш за какъв камион става дума, ела направо да се повозим.

Отивам с него и джипът наистина ми допада, колкото и да не разбирам от коли. Голям и мощен е, наистина прилича на камион. Правим едно кръгче из квартала. Когато се прибираме, аз слизам долу при Минчо да видя какво е направил.

Той спи на една кушетка, а на една маса встрани от уредите, епруветките, маркучите и горелките са сложени няколко големи съда, пълни с бял прашец. Аз сритвам Химика да се събуди и той се сепва стреснато.

- Не се коркай, професоре, само да питам, за да не стане някой фал. Това на оная маса готов материал ли е?

Химика разтърква очи и кимва:

- Готово е, много ясно. Само да знаеш, че е много чисто.

- Супер, супер. Ти после можеш да го поразредиш с нещо де, нали - усещам се аз, че няма смисъл да шиткам баш чист материал, като населението и без това е свикнало да шмърка главно мазилка, талк или счукан аналгин.

- Мога, естествено. Мога и друго - пали цигара лудият химик. - Прочетох малко едни формули и мога да ти направя една комбинация, която стимулира отделянето на допамин...

- Отделянето на какво?

- Абе няма значение. Прави хората весели, дружелюбни. Мога да ти го правя това на хапчета. Чувал съм, че на Запад това яко вървяло, екстази му викат май.

- Минчо, действай смело.

Вземам в един плик някъде стотина грама от белия прах и се качвам горе. Давам плика на Мишо, който грейва.

- Не е за теб, педерас наркомански, разделете го това, да има за всички дилърчета, с които ще се видите следобед, и им го раздайте като мостра. - Да имат идея за какво става дума. Амфетите са чисти, дай им ги така, за да им остърже мозъците малко.