Андрей Велков - Български психар

През това време Варела е събрал координатите на дилърчетата и ги изпраща да си ходят. Аз започвам да подготвям декора за фаза две. Ще използваме задната стаичка, където има две стари легла с увиснали пружини и мръсни матраци. Викам Митко и Драго.

- Митак, Драго, малко гадна задачка ви се пада, ама някой трябва да я свърши. Искам да съблечете тия мутрета голи.

Митко ме поглежда странно, но аз само се усмихвам и му махвам да действа. Съчувствам им, но това е положението. Мишо идва до мен, пали цигара и казва:

- Ще ме осветлиш ли какво си наумил, шантави ми приятелю?

Иво също се доближава и се включва:

- Какво си намислил верно?

- Еми, пичове, искам да убием с един куршум два заека. Хем да се справим с тази отрепка, хем да помогнем на Боби да дръпне в службата, като направи хубав арест, който ще му е голяма червена точка в досието. А другото са само подробности от пейзажа за по-голям драматизъм.

Митака и Драго са приключили с нелеката си задача.

- Вкарайте ги в стаичката и ги сложете в леглата. Едната горила на едното сам, на другото - Плъха и другия бастун. Варел, отиди до багажника и извади още пет плика трева по кило и ги сложи на масата вътре.

Тъкмо когато композицията е готова, идва мерджана. Спас отваря багажника и заедно с Павел вадят две малки спящи оркчета от него. Явно хлороформът върши работа.

- Пешо, извинявай, ама само две уловихме. Другите си играеха много близо до къщите и можеше да стане някоя инфекция. Нали знаеш орките какви са на своя територия, там дори полиция не смее да стъпва от сто години и си правят каквото поискат.

- Няма ядове, Спасе. И две стигат. Сега ги занеси в стаичката и им свали дрехите.

Спас зяпва невярващо, но аз не губя време да му обяснявам подробности за плана ми.

- И когато ги съблечеш, едното го сложи в едното легло при тоя, а другото - в другото, между Плъхчето и другия глиган.

След пет минутки всичко е готово. Качваме се в колите, аз вземам все пак мерцедеса, на Плъха няма да му трябва известно време. Звъня на Боби.

- Боби, ти си на ход. Ние свършихме работа, сега е твоят звезден час.

След две минути се разминаваме с три патрулки с включени буркани, които ни подминават с бясна скорост.

На следващия ден съм създал материал за първата страница на повечето вестници. „Отвлечените от организирана банда педофили деца - спасени“, „Лицето П. Л. и двама други криминалнопроявени са арестувани за разпространение на наркотици, отвличане и блудство с малолетни“ и любимото ми: „Педофили наркомани заловени по време на оргия“. Имам чувството, че този младеж, колкото и добри адвокати да има, няма да излезе скоро на свобода, и се оказвам прав. Ако бяха само наркотиците, пичът щеше да е навън още на следващия ден, обаче моментът с педофилията „леко“ му утежнява положението, което беше и моята крайна цел. След няколко месеца Плъха получи петнайсетгодишна присъда, а мутрите му - две по седем и половина. А както всички знаем, на педофилите им е страшен купон в панделата.

И ето така за един ден аз се оказвам практически без конкуренция в този край на Мордор. Поредното доказателство на максимата, че веселите деца ги обича Съдбата.

Можеше да седя и още да разсъждавам как да се справя с Плъха, но вместо да се колебая, реших да действам веднага и инстинктът ми не ме подведе. Това обаче не означава, че съм свалил гарда. Вместо да се нацепим като донски казаци, аз не позволявам на вечеря след екшъна да се пие и просто хапваме, за да сме трезви и нащрек. После всички оставаме заедно в офиса и цяла нощ играем карти и гледаме тъпи документални филми по малкия телевизор, който сме гепили от стаичката на Спас. Опасявам се от някаква ответна реакция, опасявам се, че Бобката не ми е дал правилна информация и че Плъха е бачкал за някоя сила, която сега ще ми се стовари на главата с цялата си мощ. Нищо такова не се случва.

От скука с Иво хващаме фенерчетата, защото нещо не ни се спи, и отиваме да разгледаме прясно картографираните територии на бомбоубежището. Тревата е складирана в една голяма зала, която се намира близо до помещението под офиса. По-натам тунелът се разклонява на три. Левият и десният ръкав водят до изходи в Квартала, това младежите са установили лесно, за средния тунел още не остава време, защото е доста дълъг. Изходът на левия тунел се намира в мазето на един висок блок, на стотина метра от ресторанта, а на десния е затрупан под една полусрутена къща. Всички врати вече са заключени с наши катинари. Най-забавно обаче е в стаята, която се намира до склада с тревата. Там помогнахме на Минчо Химика да си занесе нещата и суровините, които поръча. Прекарахме му ток, сложихме няколко маси, а в ъгъла оправихме един кран за вода, после го оставихме да си играе със свръхголемия конструктор „Млад химик“ на воля.