Андрей Велков - Български психар

- Аууу, аууу, какво направих. Съжалявам, господа, спирачката нещо отказа... - започва да плаче наистина психопатът, все едно е от ВИТИЗ - само не ме бийййтеее... моляяяя...

Аз се опитвам да не се разсмея на драматичното изпълнение на Михаил, когато от задната врата на мерджана излиза моята цел. Изглежда ужасно - има лице на плъх, то и затова прякорът му е Плъха, сложил си е четири кила гел и на всичкото отгоре е с розова тениска и бял панталон. Вживял се е нещо. Влязъл е в образ. Не отделям време да го разглеждам повече, защото после ще имам много. Рязко се изстрелвам покрай мутра номер едно и набивам такова маваши в тиквата на Плъха, че пичът дава откат два метра, преди да се препарира. И звукът при контакта на крака ми с главата му е доста впечатляващ. За този шут Ван Дам би ми стиснал ръката. През това време Мишо не е седял, без да действа, а с дръжката на пистолета е праснал шофьорчето така, че когато се обръщам, за малко не се спъвам в безжизненото му туловище. Третият пич е зяпнал изненадано, но се окопитва похвално бързо и се засилва към мен. Мишо му прави такава подсечка, че тъпакът се забива директно в краката ми, където аз го фалцирам технично в слепоочието, но се оказва здраво копелето и опитва да се надигне. Сега опитвам с боц на същото място и този път успявам. Резултатът е три на нула за нас.

Мишо се усмихва, поглежда ме, вдига позьорски пистолета си като Джеймс Бонд и стъпва върху първия културяга, позирайки като ловец. После задава доста логичен и основателен въпрос:

- Петре, тоя зализаният е ясен, ама к’во ще ги праим тия два глигана?

- Абе дай да ги вземем и тях. После ще ги мислим.

Леко се озъбваме, докато вкараме двете горили в багажниците на колите. На волвото е по-голям и там едвам напъхваме господин Наркобос заедно с едната му охрана. В мерджана вкарваме другия. После потегляме с двете коли и леко и спокойно стигаме отзад на ресторанта, където ни чака цялата бригада, на която съм се обадил, когато тръгвахме от стадиона. Бързо разтоварваме спящите тъпаци и ги вкарваме в малко килерче до офиса, в което има едни много подходящи тръби. Правя от подръчни материали няколко бандитски върви, които са граничарският аналог на белезниците, и връзвам краката и ръцете на пленниците. После събирам народа в офиса и разпределям задачи.

- Ивак, вземи Митко и искам да покриете този мерцедес някъде. После се обади на Боби и му кажи да ти даде няколко чифта белезници.

- Варел, Павка и вие останалите. Бойна задача. На тия тримата да им се вържат очите, за да не могат да виждат нищо, и след това да ги премажете от бой. Искам главите им да са на скафандри. Бийте ги през два часа и не им давайте да спят. Не им давайте храна или вода. През цялото време да са под надзор, защото ако избягат, ще ви избия. Да не им се говори и да не им се позволява да говорят. Тонка, ти си отговорник пак, редувайте се с Иво, като се върне. Спете на смени, за да не стане някоя издънка.

Едната горила се опитва да се събуди и аз я препарирам пак с шут. Мутрата изгрухтява и заспива пак дълбоко.

С Мишо сме поогладнели малко от екшъна и адреналина и отиваме да ядем каварма в градината. Толкова ни се услажда, че омитаме по две порции. После с него се разотиваме да почиваме. Утре той е на пазар, а аз имам да завзема цяла територия в комплект с персонала. Прибирам се, чета малко книга, опитвам се да заспя, но не успявам. После се сещам, че съм си взел няколко глави от коза в джоба. Ха-ха, както преди казвах грамаж, сега мога да казвам тонаж. Свивам си един джойнт, пускам си една компилация гоа транс, паля и го изпушвам целия със страшен кеф както си лежа. После заспивам като младенец.

Събужда ме звъненето на телефона. Поглеждам часовника и виждам, че отива към обяд. Вдигам, Мишо е.

- Копеле, аз приключих с Минчо пазара и всичко сме разтоварили в залата.

- Супер си, брат. Ей сега идвам - и затварям.

„Ейсегато“ ми трае някъде около половин час. Свивам си един коз и се нагърмявам сутрешно в стил „Съблайм“. После влизам в офиса, като съм минал през Мимето да й поръчам закуска, защото съм поогладнял от коза. Там заварвам целия екипаж. Всички изглеждат в добра форма и явно настроението е добро, защото се смеят. Точно като влизам, Тонката е завършил един виц и започва нов. Той, като влезе в такава серия, и няма спирка, пък и ги разказва много добре. Отивам до килерчето в дъното на стаята и отварям вратата. Пленниците ми вече са сдали багажа и са на фаза „медуза“. Затварям вратата.

- Мишоооо, нали взе хлороформа?