Андрей Велков - Български психар

Пичовете започват да кимат.

- Защото, ако някой не е разбрал, че става дума за незаконен бизнес и яко жега, сега е моментът да зацепи и да прецени дали остава, или заминава. После връщане назад няма да има, да знаете. Някой - поглеждам ги един по един в очите, - питам още един път, има ли някой, който не е сигурен, че му се занимава? Ако има, да става и да изчезва.

Никой не помръдва. Много добре.

- Добре, пичове. С това приемаме, че сте вътре. Тия дни ще бъдете назначени във фирмата ми и ще започнат да ви текат осигуровки. Ще ви плащам на седмица и ще има бонуси, ако се справяте. Само едно нещо да ви кажа и искам да ме чуете много внимателно. Слушате ли ме?

Пак кимат.

- Ако някой издъни постата, да се брои за мъртвец. Превеждам - ако някой преебе нещо, буквално ще бъде наебан, пречукан и разфасован. При мен понятията „оставка“ и „уволнения“ няма да ги има в общоприетия им вид. Ясно ли е?

Продължават да кимат. Какви разбрани момчета, а?

- Последно да уточня йерархията, дейността ще ви бъде обяснена от моите хора. Разпределям ви по двама на човек. Мишо, ти вземаш Спас и Павката, Ивак - ти вземаш

Варела и Митака, а Тонката взема Драго и Геша. Това са ви преките началници, вие не се занимавате с мен, а си получавате задачките от тях, те си получават задачките от мен. Военна структура с прилежащата й субординация. Това е за работата, иначе ще си седим на маса и ще си купонясваме. В общи линии е това. Аре сега да пием по една бира, че после ви чака работа. Мимеееееееее...

Мимето носи бирите. Казваме си наздраве. И шестимата изглеждат идеални. Жоро, Спас и Митака ги знам от доста време. И тримата са много добри и опитни бойци. Варела е брадясал, набит, як младеж с остригана глава и ми е ясен. Печен е. Кикбоксерчетата ми бяха непознати допреди малко, обаче си изглеждат като изверги и двамата - яко татуировки и обеци. Единият е с тениска на „Слейър“, което за мен е хубав знак. Разпределям ги удачно според мен, защото на тази база ще започна да градя структурата. Всяка двойка е закачена не към този, който ги е довел, за да е им е по-лесно на моите да дават заповеди. По-трудно е да командваш близки. Иначе двойките са интересни - Мишо има екип от каратека и кикбоксьор, Иво - самбо и карате, а Тони е като Мишо.

Бъркам в джоба си и вадя шест плика, които съм подготвил от по-рано. Във всеки плик има по петстотин кинта - малко да глътнат въздух момчетата. Знам какво им е. Раздавам им пликовете и когато ги отварят и виждат съдържанието им, лицата им направо грейват.

Скоро са си изпили бирите и аз им казвам:

- Айде сега, момчета, първа задача. Елате с мен до офиса да ви покажа нещо. - Тръгвам към офиса и преди това казвам на Иво: - Ивак, вземи колата и отиди да купиш петнайсетина яки фенера отнякъде. Нали се сещаш за какво са ни.

- Сещам се, много ясно - казва Иво. - Ама знаеш ли какво си мисля, дали да не взема и няколко челника? Нали се сещаш, като ония на миньорите.

- Ееееее, да бе, вземи и такива десет-петнайсет. Нека имаме.

- Тръгвам - казва той, а аз, последван от новите попълнения, Мишо и Тонката, влизам в склада, който смърди десет пъти по-силно отпреди.

Сядам на едното бюро и посочвам капака на пода и чувалите с трева.

- Вдигате този капак и вкарвате тези чували вътре. Това е задача номер едно. Задача номер две - когато Иво донесе фенерите и челниците, искам от вас шестимата да си вземете светлина, един кози крак, листове и химикалки и да направите карта на подземията. Кое докъде стига, откъде се влиза и излиза, какви помещения има. Задача номер три - сега ще звънна на Иво да вземе много катинари и някакъв кантар или везна. Катинарите са свързани със задача две - където минете и строшите катинар, ще слагате наш. Измислете и начин да се знае кой за къде е. Кантарът е за задача три - искам да хванете чувалите с тревата и да направите различни разфасовки - като започнете от петдесетграмови и стигнете до кило. Това е. Отговорник по задачите е Антон, той остава с вас да ви контролира. Аз и Михаил отиваме да се занимаваме със следващата фаза на проекта. Аре, Мишка, имаме среща с братчед ти след половин час. Ще ни води на разходка.

Паля една цигара и поглеждам към новите ми войници. Те не се бавят, а започват да действат. Обръщам се и с Мишо изчезваме да огледаме типчетата, които се занимават с дрогата в нашия Квартал и околните райони. Отиваме до срещата, която е до Районното, и вземаме Бобката, който сяда отзад. Той си е нахлупил една бейзболна шапка и е с големи тъмни очила. Тупва братовчед си по рамото и казва: