Андрей Велков - Български психар

- Братчед, карай към улицата до техникума. Ще ви покажа къде живее келешчето, което разпределя материала за махалата. На него се отчитат всички местни дилъри.

Идеално, точно той ми трябва. Имам големи планове за него и за колегите му.

Паркираме пред едно квартално кафе, излизаме от колата и сядаме на пластмасовите столчета. Мишката влиза и купува три кафета и три коли. Палим цигари и Бобката ми шепне с усмивка, все едно ми казва нещо смешно:

- Къщата до кестена със зелената ограда. Преди около година я купи копеленцето гадно. После си взе и мерцедес, бял, а преди това караше една потрошена жигула.

Супертъпанар селски е, ама не можем да го хванем за нищо. Три пъти сме го тарашили, у тях е чисто. Има само купища пари, но като го приберем, след няколко часа излиза. Цака за адвокати като поп, ама на нас ни се опъва, така че ти ми идваш дюшеш, Петре.

- Какво искаш да кажеш?

- Искам да кажа, че освен кеша ми в пликовете трябва да се погрижим и за моята кариера. Искам така да го измислиш, че хем ти да му вземеш територията, хем аз после да го гепя.

Замислям се малко и не виждам потенциални проблеми в това. Колкото по-силен става Боби, толкова по-добре ще съм и аз.

- Нямаш грижи, Боби. Ще ти го поднеса на тепсия.

- Супер, братле. Измисли го готино, ти си умно момче. На мен са ми вързани ръцете, ама ти можеш да играеш без правила.

- Така е, Бобка. - Обръщам се към Мишо: - Мишка, хвани Минчо, като ходите да пазарувате неговите неща утре, да намери и едно шише хлороформ отнякъде.

- Окей, брат. Ние сме се разбрали да ходим на пазар утре сутринта. Цял списък е направил и нищо не разбирам.

- Боли те фара. Нали той разбира. Ако са много нещата, вземи двете коли. Нека някое от твоите нови момчета да ти помага.

Бобката поглежда с интерес.

- Нови хора ли си взел?

- Да. И то общо девет - усмихвам му се аз. - Ще те запозная тия дни, като свърши екшънът. Ти трябва да ги познаваш и да ги различаваш като членове на моя екипаж.

Боби вдига палец и в този момент ми смигва и накланя глава към къщата със зелената ограда, където е настанало раздвижване. Поглеждам внимателно и виждам как от гаража на старата къща излиза белият мерцедес. Какво клише - бял мерцедес те преследва на майка ти у путката! Една маймуна излиза от колата и отваря портата на оградата, за да мине мерджанът, после затваря след него и се качва отпред до колегата си. Отзад не се вижда нищо, защото прозорците са затъмнени.

- Мишо, айде да се поразходим след тези младежи.

Ставаме и се качваме в колата. Бобката тръгва да става, но аз го спирам. Той зацепва и кимва. Разбрал е, че съм решил да действаме веднага.

Качвам се до Мишо и потегляме бързо. Догонваме ги скоро и започваме да ги следваме. Има яко трафик и това не е проблем.

- Имаме ли оръжие? - питам.

- Зигзауерът е в мен.

- Това е хубаво - ухилвам се аз, - защото аз съм само с един нож. Мислех си днес само да разгледаме, но в следващия момент си рекох защо, по дяволите, трябва да го чакаме тоя боклук, а не го приберем още сега. Ако с теб не можем да се оправим с трима пипонкьовци, по-добре да си търсим друго бачкане.

Мерцедесът кара още десетина минути и спира пред стадиона, където се намира най-лъскавата и модерна фитнес зала в Мордор. Дупетата сигурно си мислят, че ако са по-джиджани уредите, мускули се правят по-лесно. Тъпаци, ей ти я залата в Квартала под носа, къде ходиш в центъра, гъзар нещастен.

Хубавото на този фитнес е, че паркингът му е на страшно закътано място. Караме бавно след мерджана и когато те завиват зад стадиона и се насочват към редицата коли, паркирали на сянка под колоните, аз казвам на Мишо: - Чукни ги леко и после само стой в готовност за действие. Прибери пистолета, само ако се закучи работата, ги запукай.

Мишо веднага с широка усмивка на лице изпълнява каквото съм му казал и леко шибва мерцедеса отзад. Ония набиват рязко спирачки и едната маймуна изскача отвътре като човече на пружинка.

- Еййй са ти ибах мамата у волво, кой ши блъскаш бее, малоумник смотааан. - Направо му излиза пяна от устата.

Аз също излизам, заобикалям колата и започвам цирка.

- Шефе, не се коси, не беше нарочно. Колегата е зелен шофьор - заобикалям колата ни и започвам уж да се вайкам.

Маймуната явно не ме смята за опасен и се навежда да огледа мерцедеса, който само леко е поожулен. Пичът е типично анаболно лайно с напомпани бицепси и дебел, пъпчив врат. Другият, който бавно излиза от колата, му е като двойник. Мишо също излиза и драматично се хваща за главата.