Андрей Велков - Български психар

- Лягайте долу.

Пичовете лягат.

- Ръцете на главата.

Пичовете си слагат ръцете на главата.

Двете коли потеглят обратно на лов за дилъри, а Варела застава зад легналите момчета.

Аз си паля цигара и сядам на един стол до Плъха, който издава някакъв странен звук, но аз не го удрям, защото не ми се занимава повече. Спас и Павел седят от двете страни на вратата с извадени пистолети в ръка. Мишката си подсвирква нещо и чете вестник, а Иво рови в някакъв стар сандък с части.

След още четири курса в прахта на пода на склада се търкаля истинското сърце на наркотърговията в Квартала и съседните райони. Четиринайсет пича, над които зорко бди Варела с присвити очи и автомата в ръце.

Правя знак на Мишо и Иво и те, според уговорката ни отпреди, започват да раздават шутове на двете горили, които започват да стенат. Под акомпанимента на тези стонове аз пък започвам своето обръщение към дистрибуторите на незаконни субстанции:

- Ставайте, момчета. - Те плахо се надигат и определено изглеждат уплашени. - Имам една добра новина и още една добра новина. С коя да започна?

След известно мълчание един пич с шапка с обърната назад козирка и хитри очи се включва:

- Дай първо добрата - опитва се да се усмихне, но в присъствието на Варела зад него явно му е малко трудно.

Аз се ухилвам и прошепвам в ухото на Плъха:

- Говори сега, парцал.

Парцалът звучи почти като чавдарче, което рецитира стихотворение:

- Аз излизам от бизнеса, вече работите за него. - И после се пречупва и започва да се моли: - Моля те, моляааааа те, ни ме ууубивввайййй, батеее...

Не продължава да пищи дълго, защото му набивам такъв шут, че прави задно кълбо със стола, за който е вързан. Плисва кръв и няколко едри капки падат върху ризата на Мишо, който не мигва.

- Еми, пичове, това е първата добра новина. Вече не работите за този лигльо. Има нов шериф в Квартала. Ясно ли е?

Младежите се счупват от рефлекси и започват да кимат и да казват „Да, да“.

- Добрееее - започвам да се разхождам пред тях, като ги гледам в очите. - Другата добра новина е, както вече се сещате, че започвате да бачкате за мен. Има ли въпроси?

Сто процента имат куп въпроси, но нямат топките да ги зададат.

- Момчета, няма да ви говоря много. Това е само първа среща. Оттук нататък ще общувате с тези трима мои другари - соча Иво, Тонката и Мишо, - те ще се занимават с вас -снабдяване, отчитане, структура, оптимизация. Те ще се занимават с вас и ако нещо решите да джиткате соло, което силно не ви препоръчвам, защото при първа издънка ще има сериозни глоби и щети, а при втора директно ще ви пращам на разходка в ада. Ясно ли е?

Кимат като машинки. Ще видим колко са разбрали скоро.

- Драго, запиши телефоните на младежите и им вземи адреси, ЕГН-та, всичко да им знаем. Геш, в багажника на волвото има едни пликове от по кило коз. Раздай ги на момчетата - пичовете невярващо вземат пликовете. - Това, момчета, е един вид жест на добра воля от мен към вас. Пък и да видите стоката ми какво чудо е. Стига сте продавали

шума на народа.

Младежът с хитрите очички отваря плика си и почти си вкарва главата вътре. После ме поглежда и се ухилва от ухо до ухо.

- Шефе, не ти знам името, ама след това подаръче - вдига плика с коза - имам чувството, че с теб ще бачкаме добре.

Аз му се усмихвам.

- Докато си точен с мен, и аз ще съм точен с теб. Целта е всички да сме добре. Аз как се казвам теб не те ебе иначе. Ще общуваш с някой от моите капитани, те ще се свържат с теб още тия дни за по-сериозна среща, където ще се разберете кое, колко и какво. Иначе на нас ни викай „Звеното“ - в момента го измислих, но страшно ме кефи как звучи.

- „Звеното“, окей, шефе, благодарско. Ше чакам включване с нетърпение, това, като го подуших, и ми вдъхна сериозен оптимизъм...

Аз не му отговарям повече, а се обръщам и отивам при Спас и Павел.

- Имам специална задача за вас. - Подавам им ключовете за мерцедеса. - В багажника има парцали и бутилка хлороформ - искам да се вдигнете до Оркската махала и много внимателно да намерите някъде, където си играят деца, и да ми хванете две-три...

- Момичета, момчета? - пита Спас, без да задава излишни въпроси, което много ми допада.

- Няма значение. Гледай да са малки, някъде пет-шестгодишни. И гледайте да го направите бързо, защото, ако команчите ви гепят, няма кой да ви спасява после. Някъде по-настрани, действате с хлороформа и ги носите тука. Подмамете ги с нещо - пари, бонбони.

- Считай го за направено - казва Павел, палят мерджана и потеглят.