Андрей Велков - Български психар

- Много ясно. Ей в ония кашончета с химикали е.

- Идеално - отивам до бандата и сядам на един стол. - Тонка, спри малко, моля те, трябва да побачкаме леко. Слушайте плана и задачките сега, пичове.

Екипажът наостря уши и аз започвам:

- Днес ще асимилираме дистрибуционния канал за наркотици на Плъха в Квартала. След малко Боби ще дойде и ще ви отведе до всеки по-сериозен дилър в района. Вашата задача е да ги хванете и да ми ги доведете. Да не се използва насилие, само в краен случай. Кажете им, че имат среща с Плъха. - Паля цигара. - Задача две ще ви кажа, след като приключите с тази.

В този момент влиза Бобката. Идеален разчет на времето се получава.

- Здрасти, Боби. Ей сега задействаме операцията. Иво, ти нали каза, че имаш ключове от един празен склад накрая на Квартала до реката.

- Да, в джоба ми са. Държим вътре разни коли, когато няма място в сервиза. Там съм скатал и мерджана на тия тиквеници отзад.

- Супер. Ще ползваме склада ти, значи. Идеална сцена е за цирка, който готвя. Хайде Тони да вземе още трима войници и с двете коли и Боби да започнете да ми гепите дилърчетата и да ми ги водите в склада. Само първо отидете до склада - хем да огледате, хем да ми докарате мерджана на тоя нещастник, за да го ползваме за оперативна кола, че нали Иво каза, че още търси джип.

- Търся още, Пешо, по-добре да поизчакаме малко и да вземем готина машина, а не да избързваме и да вземем некоя монтьорска трагедия.

- Прав си. Нямам зор.

Сядаме с Боби да пием кафе и аз свивам още един коз. Боби отказва, но аз го изпушвам с кеф под сенчицата на ореха. След малко идва Тонката и ми дава ключовете от мерцедеса.

- Тонка, след един час започвай да водиш дилърчетата.

Бобката става и тръгва с него. Той само ще води моите до явките на дилърчетата, а те ще ги хващат и ще ми ги носят в склада, където имам да им изнеса малко представление.

Аз си допивам кафето и влизам в офиса, въртейки ключовете от белия мерцедес.

- Пичове, дайте да ходим към склада. Ще се придвижим на два курса, че са ни малко кът колите, но това е бял кахър. Хванете едната маймуна да я натоварим в багажника, а на втория курс ще вземем другите двама. Аре действие.

Варела и Павката извличат тялото на единия тапир. Вратата на офиса е зад ресторанта и едни храсти скриват изгледа към нея, така че не се крием много-много какво правим.

Мишо, Иво и Спас остават да чакат. Подкарвам колата и след десет минути паркирам в самия склад, защото Тонката е оставил голямата желязна врата отворена. Слизам и паля цигара, докато момчетата извадят бодигардчето от багажника. Когато го слагат на земята, аз отивам и клякам до него. Очите са му плътно вързани, а тиквата му е прилично подута, цялото му лице е в съсирена кръв. Това не ми допада, защото не се получава достатъчно драматичен ефект. Прясната кръв седи къде-къде по-добре и затова аз се пресягам и с рязък ляв прав му разбивам носа отново. Мутрата изпъшква и от носа му шурва струя кръв с прекрасен и свеж червен цвят. Ха така. После се качвам в колата и отивам да взема другите и товара. Не трябва да забравям и хлороформа, той ще ми трябва много за фаза две.

След още двайсет минути вече сме готови за цирка. И другата горила на Плъха е цялата в кръв и лежи в безсъзнание на пода. Плъха съм го сложил на един стол да седи вързан и му лисвам една кофа вода в лицето. От прясно разбития му нос тече обилно кръв, така че няма проблеми - ефектът не се губи.

- Ей, боклук, чуваш ли ме? - навеждам се аз и му говоря в ухото.

- Чувам, чувам - гласът му звучи странно през счупените зъби и подутите устни, но това е положението, - моля те, бате, не знам кой си, ама ме пусни, к’вото искаш ша направа, само ме пусни, не ме убивай.

- Млъквай, парцал. Ще говориш само като ти кажа - забивам му един задвратник. - Сега траеш, а като ти дам знак, ще кажеш само две изречения..

- Каквото кажеш ше кажа, батко, само не ме убивай.

Баааам. Този път не е задвратник, а тупаник.

- Мълчи бе, гнидо. Слушай сега какво трябва да кажеш. Трябва да кажеш това: „Аз излизам от бизнеса. Вече работите за него“. Това е, разбираш ли?

- Да, да, да... Аз се махам от бизнеса, вече работите за него. Слушам.

- Добре, а сега млъквай и като ти кажа на ухото „Говори“, ти казваш това и имаш шанс да оцелееш евентуално.

Той обаче се опитва да говори и аз му доразмазвам носа с още един прав, като внимавам да не се изцапам с кръв, че понякога плиска.

Чува се шум от двигател на кола и волвото и джипът влизат в склада. От колата слизат моите хора и още трима пичове, които биват посрещнати от Варела, който държи калашника в ръка и само им посочва земята и изръмжава: