Андрей Велков - Български психар

После с Иво най-накрая ни се доспа и легнахме за няколко часа.

Събуждам се някъде ранен следобед. Тъкмо се разсънвам и се протягам на леглото в офиса, когато ми звъни Боби.

- Здрасти, Пешо.

- Здрасти, Бобка - когато съм спал само няколко часа, се чувствам рядко тъп.

- Вчера се получи страхотно. Шефът вече ми каза, че ми се готви повишение в чин. Евала за цирка, голем си - смее се в слушалката. - Знаех си аз, че от всички тия книги, дето ги кълвеше като малък, нещо ти е влязло в главата.

Паля цигара и измучавам нещо в отговор.

- Аз за друго ти звъня, после на маса ще си говорим за тази първа, не последна, надявам се, победа - продължава Боби. - Първо, пуснал съм мои момчета да наблюдават контингента и да се ослушват. Засега няма никакво раздвижване, което е хубав сигнал.

Ако имаше някакви настроения срещу теб, вече щеше да има екшън, щото тия немат акъл да чакат. И второ - вдигни се и претарашете къщата на глупака днес. Може да има нещо интересно. Аз съм задържал експертите за утре.

- Окей. Благодаря и аз, Бобка, за съдействието. - Затварям, защото още не мога да говоря. Много ми се пие кафе.

Отивам в градината и заварвам цялата бригада да пият кафета, коли и сокове под ореха, като гледат жадно как Мимето носи потни халби бира и чаши мастика на клиентите на заведението. Става ми смешно. Я да разпуснем, пък да става каквото ще.

- Ха добро утро, момчета. - Часът е вече към три следобед, но за мен утро е, когато се събуждам.

- Добро утро, Пешо - отговарят момчетата.

- Миме, ела тука. Бързо, бързо. - Мимето доприпква. - Донеси бири за всички, бутилки ракия и готвачът да направи два легена шопска салата.

Екипажът бурно приветства думите ми. Аз пак паля цигара и се сещам за думите на Бобката за къщата на Плъха.

- Я Спас и Варела да вземат една кола и да отидат до къщата на Плъха. Да се претараши основно. Искам всички скъпи неща, пари и едно важно нещо - ако видите тефтери, тетрадки със записки в нещата му, ми ги донесете. Мишо ще ви обясни как да стигнете.

Пичовете стават. Варела ме поглежда все едно виновно, но с лека усмивка.

- Шефе, може ли да взема мерцедеса?

- Разбира се, вземай каквото искаш.

Връщат се относително бързо. Още не сме си допили втората ракия. Носят един сак пари, които са намерили върху някакъв гардероб, торба ланци и най-важното - два омазнени тефтера. Разлиствам ги и те са почти запълнени с грозен, разкривен почерк. Прекрасно, бакалските тефтери на Плъха със сметките му и телефоните. Това може да се окаже ценно, но ще го чета утре. Днес имам мисия. Сипвам си пак от бисерната ракия, наливам си айрян от каната и се заглеждам в момчетата. Всички се усмихват и си говорят, все едно вчера сме били на парти. Идеално, екипът започва да работи. В този момент някой ме тупа по рамото. Обръщам се и виждам Минчо, който ме гледа с кръвясали очи.

- Кажи, Минчо, какво става. Сядай да пием ракия.

- Ще седна, Пешо, ще седна. - Минчо се пресяга и взема една цигара от моите. После слага една малка кутийка пред мен. - Само първо пробвай това, че аз формулата я знам, ама такива лайна не съм пипал и не знам дали става, или не...

Отварям кутията и тя е пълна с кристален бял прах. Ебаси пича, ако е успял за няколко часа да сготви материал. Бъркам в джоба си и вадя ключовете от апартамента. Загребвам от кутийката с върха на ключа и шмъркам. Бааааааааам, след една секунда сърцето ми започва да тупа с двеста в минута, а кожата на лицето ми се опъва. Мнооооого добре!

Вземам една чаша и сипвам на Минчо ракия. Ръката ми трепери, всъщност май треперя целият. Целувам Минчо по челото и надигам чаша към неговата.

- Определено си успял, копеле, определено. Повече от успял си. Не съм пипал толкова силен материал никога. Колко може да ми направиш от това?

Минчо се усмихва скромно.

- Еми, Пешо, мога да ти правя колкото искаш. Не е голяма философия. Само ми трябват суровини.

Аз подавам кутийката на Мишо, който веднага опъва и той един ключ. Виждам как лицето му почервенява, а зениците му стават широки като на извънземно. Той се усмихва и вдига одобрително палец. После подава кутийката на Варела. Аз през това време бъркам в сака с парите до мен и вадя една пачка долари. Не я броя, а я подавам на Минчо.

- Това ти е бонус, професоре. - Как му лепва тази титла! - Продължавай така и ще има още много.

Минчо поглежда пачката, едвам я прибира в джоба на тесните си дънки „Пирамид“, изпива ракията си на екс и става.

- Еми аз да ходя да поработя още малко тогава - усмихва се и тръгва към подземието си, а ние се връщаме към пиенето на ракия.