Андрей Велков - Български психар

Докато се върнат, Долф и Слай са окосили половината поляна. Движат се като машини. Ние през това време с Арнолд си говорим. Като гледа марихуаната недоверчиво, той коментира: - Абе я чувах, че гръститу, така му викаме у наше село на този бурен, нещо се търсело по градо, ама не ми стана мноо ясно оти на некой му требе тоа жмел...

След няколко часа двете екшън звезди са окосили всичко и аз им казвам да разстелят растенията равномерно да съхнат. Иво и Антон също са герои, защото са донесли индустриално количество бири (освен чували) и този път ги нареждаме в едно вирче до реката да мръзнат. Дърпаме и палатките малко по-натам, за да можем да се наспим на сянка на следващия ден.

После, естествено, като след тежък земеделски ден се пали огън и започват да се пекат мръвки на огромни шишове, които Долф сглобява като фокусник за норматив. Вземам от плика ми с касетки първия албум на „Сайпръс Хил“, защото ми се струва, че супер яко пасва на обстановката. Изпиваме огромно количество бира и мастика тази вечер и на следващата сутрин спим като пичове под дебелата сянка, докато тревата ми съхне на поляната под лъчите на силното слънце. Ставам по обяд и отивам да видя какво става с реколтата. Ще й трябва още един ден с този планински пек. Отивам до близката рекичка, събличам се гол и се бухвам в едно вирче. Водата е леденостудена и прогонва съня по-добре от всяко кафе. После освежен отивам до кемпа и виждам милата картинка как тримата от Холивуд и тримата мои са седнали отново около разпаления огън и пекат нова серия огромни шашлици, потънали в сладки приказки. Вземам си бира и сядам до тях.

- Пичове, както гледам, утре следобед тревата ще е изсъхнала. После новите ни колеги ще имат задачата да разфасоват стоката и да я напълнят в чували. Ясен ли съм? - поглеждам към тримата.

- Да, началство - казват почти в хор братята.

- Добре, това е хубаво - отпускам се назад и се зазяпвам в короните на дърветата над мен.

Изкарваме деня в преяждане, препиване и спане. На касетофона му свършват батериите, но на никого не му пука. Чувството да си на палатка сред природата е несравнимо и независимо че сме със специална мисия в тази планина, не мога да отрека, че се спукваме от кеф като малки деца.

Вечерта програмата от предишната се повтаря едно към едно и успяваме да изпием всичката мастика и уискито. За следващия ден си оставяме петнайсетина бири за ободряване.

Когато ставам на другата сутрин, екипажът още спи. Аз решавам да се разходя по старите пътеки. Наливам си вода в една пластмасова бутилка, вземам си кутия цигари и единия пистолет. Събуждам Мишо и му казвам, че ще се кача до границата да разгледам. Той измънква нещо в просъница и пак заспива. Тръгвам покрай реката и след около половин час стигам до познат път. Хващам го и след два часа яко ходене стигам догоре. Всичко си е същото - планина, висока колкото Витоша, но няма невероятната гледка към Мордор и неговия похлупак от смог. Сядам на един камък и се наслаждавам на гледката на Рила и Пирин. Страшна красота. Оставам горе около час и после бавно тръгвам по една друга позната пътека. За по-пряко съкращавам пътя и минавам между дърветата, като спазвам основното граничарско правило никога да не се забивам в деретата. В един момент се озовавам на голяма просека в гората и спирам на място. Явно и оттук съм минавал като войник, защото тази поляна е по-голяма от предишната и пак е залята от море канабис. Май на тримата от Холивуд им се отвори още земеделско бачкане.

След петнайсетина минути стигам до кемпа, който е празен. Отивам до плантация номер едно и заварвам как и шестимата много организирано пълнят чувалите с коз. Сядам и ги наблюдавам, без да им се обадя.

Някъде късния следобед реколтата е прибрана. Това са стотина чувала коз, съдържащи предимно глави, които, само да отбележа, имат отровно лилаво-зелен цвят. Арнолд намира някакъв прикрит псевдопът и прекарва камиона относително близо до нивичката. Натоварваме за нула време.

- Пичове. Сега да ви кажа каква е програмата. Долф и Силвестър ще дойдат с мен да им покажа другата нива, за да я окосят и да оставят тревата да се суши. Ако сте уморени, може и утре, нямаме зор. После ние с двете коли и Арнолд тръгваме към Мордор. Там разтоварваме, Арнолд спи и после се връща тук да ви помага и да натоварите стоката, когато изсъхне. После идвате и тримата при мен. Ясно ли е?

Ясно е и двамата братя ме следват до другата марихуанена поляна. Оставяме им всичките си цигари, храна, палатките, чувалите и тръгваме. Днес няма да бачкат, няма смисъл, защото след час, час и нещо ще започне да се стъмва.