Андрей Велков - Български психар

Аз още съм в шок от реакцията му, но вземам бутилката и опъвам една глътка. Оказвам се прав, това продължава да е най-гадната ракия в Слънчевата система. Паля цигара и вкарвам Дейл Карнеги в действие, като му подавам ръка.

- Тогава не можахме да се запознаем, брато, че бяхме заети нещо. Аз съм Пешо.

Бабанката хваща ръката ми с лапата си и я раздрусва енергично, като продължава да се смее. Май не е много умен, хубавото е, че е дружелюбен.

- Знам я как се казваш, я питох после. Как нема да зная името на единственио пич, дет ме е джустирал у живото.

- А как се казваш те питах?

- Мани как се казвам, сите ми викат Арнолд.

Аз защо ли питах въобще, се чудя? Подавам му обратно бутилката и той изпива стотина грама на една глътка, което с този материал си е постижение.

- Еми, Арнолд, добра среща тогава, пич - махвам на момчетата да се приближат. И те още изглеждат в шок от срещата ми по средата на нищото. - Това са Иво, Мишо и Антон.

- Много ми е приятно да се запознаем - казва като петокласник Арнолд, - я да викна братоците да се запознаят с теб, че наеш ли колко съм им думал за тебе.

Изсвирва мощно с два пръста и от постройката след малко се появяват двама не по-малко едри от Арни момчета. Познайте как се казват?

- Пешо, т’ва са ми братоците. Тоя русолявия му викат всички Долф, а този с изваденото око е Силвестър.

В този момент Мишката не издържа и започва да реве от смях. Малко след това към него се включваме и останалите от нашия отбор. Арнолд, Долф и Силвестър, олеле, майко.

Тримата здравеняци ни се усмихват и учтиво ни изчакват да спрем да цвилим. После Иво оправя нещата, защото отива до едната кола и вади от багажника две бутилки уиски. Подава едната на Долф, другата отваря и се започва едно въртене на бутилки. След лулата на мира това е най-сближаващият хората ритуал.

Сядаме под една сянка, а аз пускам от колата „Хаус ъф Пейн“. Настава идилия, а плановете ни малко се променят. Арнолд с пяна на уста разказва на моите хора за запознанството ни, а Долф и Слай слушат с широки усмивки на широките си лица. Още по-веселото е, че Арни е качил някое и друго килце след армията и изглежда още по-внушителен.

Когато малко се успокояват страстите, аз паля цигара, подавам една на бабанката и го питам:

- Брато, к’во правиш в този пущинак, да те питам?

- К’ во да ти кажа, Пешо, не е от хубаво да обикалям тука чукарите с тая щайга и братоците. Лани затвориха заводо доле у градо и тримата останахме без работа, а имаме жени и деца да раним.

Аз се сещам, че те не са като при нас в Мордор да се занимаваме с университети и други такива глупости. Как излезеш от казармата, директно се започва едно женене, едно яко помпане и едно яко раждане. Арни и Слай имат по две деца, само Долф - едно.

- И си еба капаците, нема пари за леб, а децата реват ли, реват и от немотия почнахме да гепим. Я малко железа да тафнем, я някоя нива да изтарашим, ама едвам връзвам двата края...

Поглеждам към Мишо, който седи до нас и ни слуша. Иво, Тонката, Долф и Слай са вече на фаза, в която си разправят вицове и не ни обръщат внимание. Мишо кимва и двамата се заглеждаме в камиона. Мдааааа.

- Арни, колко пари ще изкарате днес от т’ва желязо?

- Еми ако имам късмет, некъде сто-сто и пеесет лева.

Аз бъркам в джоба си и му отброявам триста кинта. Подавам му ги и той ме поглежда въпросително.

- Вземай, вземай. Това е за теб. Няма да се занимаваш с железа повече. Нали каза, че си търсиш работа.

- Така е, така е, търсим си работа. Нещо сигурно ако е, и човек съм готов да утепам, че ми писна да мизерувам и да се занимавам с кокошкарски глупости.

- А готов ли си да дойдеш с мен в Мордор? Ще работиш за мен, ще ти наема квартира и ще ти плащам доволно. - Подавам му бутилката, той я взема, но не отпива, а ме поглежда с някаква тревога.

- Ама, Пешо, т’ва с работата добре, готово, ама и братоците трябва да уредиш нещо, щото ний се не делим.

Аз му се усмихвам.

- Арнолд, приятелю, офертата важи за трима ви. - После, колкото и да съм бърз, колкото и да съм нинджа, не успявам да избягам и пак се озовавам във въздуха, но този път вече ме размятат трима души. Моите приятели още малко и ще се насерат от смях. Много смешно, много смешно...

Когато ме пускат, ми отнема една минута да се поокопитя и после невинно питам: - Арнолд, а като спомена ниви, можеш ли да косиш?

- Е па как, е ги двете коси у каросерията. Не се знае кое кога ше изникне.

После всичко става и се нарежда много лесно. Аз и Мишо се качваме с трите горили до плантацията, а Иваки и Тонката се мятат на джипарата и отиват да вземат още малко провизии, алкохол и много чували, което е основната им цел.