Андрей Велков - Български психар

Войничето вижда зор да поеме тази абстрактна информация със събуждането, отпуска автомата, разтърква подутите си очи, но не се приближава. Аз продължавам да нареждам. Мисля си, че и аз бих се изкефил някой да беше направил това за мен някога, когато бях на мястото на пича, ама нямаше кой да се сети. Не че и аз съм дошъл сега с безкористни цели, въпреки че ми беше в плановете да се върна някой ден и да поразгледам като турист. Ето че събитията напоследък леко поускориха посещението ми.

Появява се още един войник. И той тежи някъде шейсет кила с мокри дрехи, а очевидно също има зор със събуждането. Ама момчетата са си прави, спазват вековното войнишко правило, че всеки непроспан час е пропилян.

На масата се е натрупала една нелоша композиция. Аз се усмихвам широко и паля цигара. Отварям уискито и наливам в няколко пластмасови чашки.

- Айде, пичове, не се правете на луди. Идвайте да пийнем, а вие и да хапнете малко нормална храна. Дошъл съм тук с моите приятели - махвам към колите - да им покажа къде съм служил преди няколко години...

Г раничарчетата видимо се отпускат и погледите им хищно се съсредоточават върху масата.

- Аре идвайте, сядайте. Дайте да се запознаем - подавам аз ръка и се запознавам с тях. -Казвам се Пешо Иванов.

Двамата се ръкуват с мен. Единият е очевидно бомбе, ама другият ме поглежда с уважение, явно легендата за мен е жива.

- Да не си оня Пешо Иванов, който е бил заточен на поста и е живял тук с месеци?

- Точно аз съм това. И ето, дойдох да видя как е положението сега - усмихвам се аз. - И понеже знам много добре какво ви е тук, донесох малко неща. Ха сега наздраве.

Казваме си наздраве, момчетата сядат и гледат невярващо отрупаната маса. Аз си гаврътвам уискито и казвам:

- Войска, оставям ви да си хапвате и пийвате на спокойствие, а аз с моите ще изцепя малко по-нагоре по реката. Мислим един риболов да направим.

Пичовете са добарали плика със скарата и им е трудно да ми обръщат внимание вече. Ето какво прави диетата „Русенско варено“ с хората. Старото куче ме поглежда и заговаря с пълна с пържола уста:

- Благодаря много за почерпката, Иванов. Мини после, ако ти остане време след рибата, да разкажеш какво е било по твое време - и прокарва хапката с мощен гълток уиски. После затъква в уста цяла шепа кашу и в очите му се изписва неземно удоволствие.

- С удоволствие, пич. Ако остане време, непременно ще мина да полафим.

В това всъщност се съмнявам, защото имаме работа да вършим. Усмихвам се, тупвам приятелски войничето по рамото и тръгвам. Качвам се в колата и потегляме. Фактически имаме да минем само още километър и половина - два. Там има къде да паркираме скрито зад една полуразрушена сграда от миньорската ера и после по една добре позната пътека ще стигнем до някогашните ми плантации и ще разпънем кемпа.

След десет минути вече сме скатали колите зад порутената сграда, която май е била административна, и вадим нещата от багажниците. Малко сме попредървили с яденето и пиенето, имам чувството. Имаме девет шишета уиски, седем бутилки водка, дванайсет бутилки мастика и индустриално количество храна. Отделно има и петдесетина кутийки бира. Добре че плантациите ми са относително близо.

Тръгваме и след двайсетина минутки сме на една голяма полянка, която се намира нагоре по пътя към границата. Тук по мое време никой освен мен и подопечните ми не стъпваше, предполагам, че сега не е по-различно.

- Мишка, дай с теб като да разпънем палатките, а двамата ни другари през това време ще бъдат така добри, както са красиви, и ще отидат за дърва.

- Пешо, т’ва с палатките и дървата е лесно - бърка в единия самар и вади кутийки бира, -обаче забравяш най-важното, копеле, преди това трябва да пием по бира по случай пристигането.

- Окей, копеле, прав си, беше верно тежък преход - смея се аз, вземам бирата и я отварям, - аре наздраве, планинарю.

Сядаме на полянката, към четири следобед е, пече едно благо слънчице и изпиваме биричките със страшен кеф. Друго си е в планината, не е сдух като в Мордор.

После с Мишката за норматив разпъваме палатките и решаваме да изпием по една бира с по една водка по този случай, пък и да изчакаме отбора по събиране на дърва. След малко и двамата се появяват и не носят никакви дърва.

- К’ во става бе, пичове? - Мишката ги поглежда с присвити очи и отпива от водката. -Ако не знаете къде има дърва, аз ще ви кажа. Дърва има в гората, навсякъде наоколо има гора, така че ще ви е лесно да намерите, колкото и тъпи да сте...