Андрей Велков - Български психар

- Аз имам двама от кикбокса, които са сериозни пичове и се оглеждат за игра. Сега са охрана в един клуб, ама им плащат мизерно и са недоволни.

- Перфектно, банда. Започват да стават нещата малко по малко. Утре ще ходим целия екипаж на разходка в планината и когато се върнем, ще поканим момчетата и ще ги преслушаме. - Паля си цигара и си поръчвам още една бира. - Идеята ми е тези момчета да са ни ударна сила. Аз ще им плащам, а те ще се навъртат около нас и ще са кучета пазачи. Понякога и ще ги насъскваме, естествено. Ще искам да тренират яко, да са в свръхформа, ще им поемем тренировките. Това се отнася и за нас де. Уверявам ви, че няма да ни е работа да седим само на маса и да ходим на партита. Трябва да се готвим за най-лошото още отсега. По-добре в началото да сме готови и нащрек, отколкото някой да ни гепи със свалени гащи и да ни изтрепа като пилци, щото сме били наивни и смотани. Малко по-натам всички тръгваме и на тренировки по стрелба. Не знам вие как сте, ама аз мога да стрелям само с калашник.

- Пешо, брат, не мислиш ли, че една идея в повече параноясваш? - пита Иво.

- Еми не, Ивак, не мисля. Спазвам едно старо правило, на латински е si vis pacem, para bellum. Означава „ако искаш мир, готви се за война“ и аз, копеле, намирам желязна логика в тези думи. Зацепваш ли?

Иво кима. Силно се надявам да разбира какво му говоря, защото това буквално е жизнено важно за нас. Младежите още не виждат картината в мащабите, в които я виждам аз, и оттам идват тези комуникационни разминавания. Нищоооооо, бързо ще влязат в час, защото смятам до няколко дни да стартираме първата фаза на операцията.

- Пичове, предлагам да цепим, че утре ни чака път. Естествено, ако Иво е взел колите.

- Едната утре ще е готова, другата има някои работи за доизкусуряване, които ще глътнат време, но и тя ще е готова до няколко дни. За джипарата се оглеждам, нямаше читави.

- Идеално. На нас ни трябват две коли само. Имаме джипа и тая, утрешната. Тя кога ще е готова?

- Утре към 10 трябва да е готова за път.

- Добре. Тогава правим среща тук в 11 и заминаваме на екскурзия с преспиване, така че си вземете спални чували. Аз ще взема моята палатка, която е малка и ще ни трябва още една - ако завали, да не спим по колите.

Мишката се включва пак въпреки интровертната си вечер.

- Аз имам май една двуместна някъде. Ще я взема. К'во, ще ходим на излет, а?

- Един вид. Наречи го излет със земеделски мотиви. Може да откараме и няколко дни горе. - Усмихвам се.

- Супер - казва Тонката, - много ми се ходеше на планина, а и съм чувал, че там е страшно красиво.

- Така е - съгласявам се аз, - наистина е красиво, а сега ще е още по-красиво, сигурен съм, защото няма да съм там насила.

Пием още по едно и се разотиваме, за да сме свежи за утре, когато ще водя младежите на екскурзия до Вълшебната планина, за да проверя дали е останала някаква следа от насажденията ми с марихуана. Ако има нещо - берем, сушим, пакетираме. Ако няма коз -цепим към Петричко, където трябва да намеря моя съказарменик Любо Петрича - той сто процента познава някой, който да може да напълни два багажника с трева.

Новата кола се оказва едно черно волво, което е леко поочукано, но вози като гондола. Дори се хващам да покарам и количката определено ме кефи. Тонката се вози с мен, а Мишо и Иво ни следват с джипа. Понеже сме тръгнали точно в единайсет и караме относително бързо само с една почивка, в която купуваме провизии, пиене, чували и няколко лозарски ножици, след около пет часа вече се намираме в граничната зона близо до ПГП „Черната река“, което, както знаете, ми е доста добре познато. Естествено, не срещаме никакви войници по пътя, аз вдигам бариерата до поста и колите ни минават, пускам бариерата зад нас и махам на Тонката да отбие. Бъркам в багажника и вадя две торби, които са отделно от нашето ядене и пиене. В едната торба има цигари, хубаво уиски, кафе, ядки, доста суджуци и десетина шоколада. В другата има кутии с пържоли и кебапчета, които взехме от някаква кръчма по път. Тръгвам с торбите, сядам на масата до поста и се провиквам: - Има ли войска тука, еййййййййййййййййййй ?

Отвътре се чува някаква суматоха и след малко се появява един хилав младеж, който едновременно се опитва да си закопчае униформата и да държи насочен автомата си в моя посока. Не е много убедителен, да си призная. Започвам да се смея.

- Спокойно, пич, не нападам граничния наряд - започвам да вадя от пликовете работите и да ги нареждам по масата, - дори обратното, аз се явявам нещо като подкрепление.