Андрей Велков - Български психар

Мишката надига паницата си с шкембе и шумно доизсърбва остатъка. После изпива половин бутилка бира, оригва се и прави гениалната констатация:

- Демек ще има яко кютек, усещам аз - и се усмихва чаровно.

- Еми ще има, да - усмихвам му се аз в отговор. - Пичове, това ще ни е първо появяване пред обществото и трябва да направим представяне, което да се запомни завинаги. Ще има екшън, ще има и циркове.

Понеже сме си изпили кафетата и разните му там безалкохолни, превключваме пак на бира, включително и Иво, който отпива от своята с въздишка на леко отвращение.

- Та пред вас стои следната бойна задача. Искам всеки да си помисли и да каже дали има хора около себе си, които да дръпнем в отбора. Искам доверени хора, които имат качества и им трябват кинти. Помислете си и от утре започваме да събираме екипажа.

- Йо-хо-хо-хо - казва Мишката и поръчва наистина бутилка ром, д’еба и психара. Аз това не мога да го пия, сладко ми е много.

- Няколко думи за йерархията искам да кажа. Аз съм начело, вие сте моите хора, а всички под нас вече ще са бачкаторчета. Като се поразраснат нещата, ще структурираме допълнително, сега още е рано. Нека първо да влезем в час. Аре сега - наздраве за фирмата.

Чукваме се могъщо. След мощна глътка аз продължавам речта си:

- Та ето задачите засега. Иво - кола. Всички - събиране на бойна мощ. Иво, я уреди не една, а още две, три коли направо тези дни, за да имаме после за новите попълнения. Нека се намира още един джип. - Иво кима. - После, когато Иво вземе втората кола, ще ви водя на екскурзия да видите къде съм служил. Опа, забравих химика. Той ми е много важен и трябва да се видим в най-скоро време.

- Няма ядове - казва Тонката, който леко поотебава чая малко по малко тези дни, за да не се цепи от колектива очевидно.

- В общи линии първите задачи са тези. Още нещо само да добавя. Вие оня ден не дойдохте с мен в помещенията зад кръчмата, но там е жестоко. Миме, и ти, другата, на Иво приятелката - Иво се изхилва този път, то вярно си е смешно, - я елате малко.

Мацките доприпкват като особена порода балкански газели с наднормено тегло.

- Кажи, шефе - казва Мимето.

- Викай ми Пешо, Миме, мани ги тия шефосвания. Викай му на Спас шефче.

- Окей, шефе - грейва Мимето и аз се отказвам да й обяснявам.

- Искам да организирате основно почистване на помещенията зад кръчмата. След три дни да са светнали и да са чисти като аптека. Ясно ли е? Вие сте сервитьорки тук, няма да се чанчите, викнете някой да почисти и го пишете като разход в книгите. Да се дръпне от оборота после.

Мимето започва да кима енергично и аз ги отпращам.

- И още нещо. Няма значение дали съм шеф тук, или какъв съм. Оня ден беше инцидент. Вече ще си плащаме всичко като пичове. Така не се прецаква счетоводство и после не фалират кръчми. Отнася се и за Спас. Айде заминавайте да действате. Имате три дни.

Газелите почти спринтират към кухнята. Ще ги видим какво ще измислят.

- За т’ва иде реч, пичове. Трябва ни щаб. Няма да седим само на софра, това е деморализиращо. - Всички се засмиват, защото знаят, че се ебавам. - Ще си направим отзад един офис и една малка зала за спаринги, нещо. Малко железа, лежанка, скрипец, лостове. Малко тепихче, един-два чувала, една макивара за мен. А, к’во ще кажете?

- Супер звучи. Ама къде ще ги съберем тия работи? - Иво Аналитичния пак се проявява.

- Ивак, нямаш идея колко е голямо отзад. Като изчистят, ще видиш. А някой може ли да измисли някакви по-тънки мебели и оборудване.

Тонката кима утвърдително, докато пие бира.

- Аз имам хора в един склад, ще ни измислят всичко с отстъпка. Приятелчета са.

- Перфектно - казвам аз.

Иво се прокашля нещо.

- Да вземем и няколко компютъра. Там нещата се раздвижват много и трябва да сме в час. И аз съм фен на технологиите, но Иво е нашият гуру и за такива неща го слушам много.

- Действай с компютрите, ти ги чаткаш нещата там.

В този момент ми звъни телефонът, счетоводител Игнатов е и пита дали е удобно да дойде. Аз му казвам, че е перфектен моментът, после викам Спас. Той идва и тръгва да сяда, но аз го спирам.

- Ти хубаво сядаш, Спасе, ама сега ще идва счетоводителят ни и ще те помоля да отидеш вътре и да му подготвиш всички документи и да си на негово разположение.

Спас ме поглежда недоверчиво.

- Спасе, трябва да разберем защо такава хубава и голяма кръчма се е прецакала. Не искаме да стане пак така, нали?

Спас само измърморва нещо и тръгва обратно към ресторанта.

- Спасе - виквам му аз и той се обръща, - кажи на Мими да донесе още няколко бири.