Андрей Велков - Български психар

- Е, супер - Иво като човек от Техническия веднага започва да се занимава, Тонката започва да гледа като индианец и въобще не искам да знам какво си мисли в момента, а Мишката, типично в свой стил, обръща внимание повече на новопристигналата бира.

- Разучете ги тези машинки и от утре вече ще си говорим по тях.

Тъкмо прибирам моя телефон в джоба, когато той започва да звъни и ме стряска.

Пичовете започват да ми се смеят. Аз вдигам и казвам неуверено:

- Ало...

- Г-н Иванов, извинете за безпокойството, казвам се Игнатов и адвокат Балабанов помоли да ви се представя, защото аз ще се занимавам със счетоводството на вашите фирми. - И си звучи като счетоводител, отбелязвам си наум. - Моля ви, запишете си номера ми и не се колебайте да ми се обаждате по всяко време.

Говори ми още някакви работи, но аз се изключвам. Разбираме се да се видим тези дни тук, в ресторанта, за да си поговорим, и той да разгледал книжата на Спас. Давам на Иво да запамети номера в телефона, защото аз не мога да се оправям още с тази джаджа.

Викам Мимето.

- Миме, ти ме знаеш от отдавна и аз те знам, така че спокойно. - Тя ми се усмихва. -Искам да ни носиш бири през цялото време днес, защото празнуваме, и кажи на готвача за вечерята да се раздаде, ако иска да остане готвач тук.

- Шефе, няма ник’ъв проблем.

- Освен това кажи на всички, че от днес заплатите ви стават двойни, но имам няколко условия.

Мимето започва да заеква:

- Шеффееее.

- Тихо! Условието е каквото и да видите или чуете около нас тук, да си траете.

Мимето грее от щастие, но това не й помага да не заеква:

- Ннннямаш ггррржи, шшшеффе.

- Искам и някой да ни разведе из помещенията, които са отзад. Какви са те всъщност?

- Складове, ама много-много не ги ползваме.

На мен ми става ужасно любопитно и решавам да разгледам набързо. Иво е хванал нещо Тонката и Мишката и им обяснява за телефоните.

- Пичове, аз ще отида да разгледам едни помещения зад ресторанта, ей сега се връщам.

Иво и Тонката са се вглъбили в джиесемите, а Мишката, без да ме поглежда, се протяга и придърпва бирата ми, като измърморва нещо от сорта „да не се стоплела“.

Аз отивам с Мимето, тя ми отключва и пали лампите. Помещенията са четири, като две от тях са над 100 квадрата. Страшно мръсно е и всичко тъне в прах. На пода на едното има метален капак с халка на него.

- Миме, к’во е т’ва бе?

- Някаква глупост на военните. Бомбоубежище май, ама не съм сигурна. Никога не съм виждала някой да го отваря. - После прави погнусена физиономия. - Сигурно е пълно с плъхове там долу.

Аз тръгвам да паля цигара, но се сещам, че съм си ги оставил на масата. Мимето гаси лампите и заключва. Аз се връщам на масата, където вече сме стигнали на фаза смяна на мелодия и е малко шумно, паля си цигара и си поръчвам нова бира. Моята бира в моя ресторант - добре звучи, а? После се замислям и виждам как помещенията отзад се превръщат в офис и зала за тренировки. Имам и идеи за бомбоубежището, но за това ще мисля по-сериозно после.

В един момент пак се стряскам, защото телефонът ми пак иззвънява. Вдигам и от отсрещния край на масата, който е на два метра от мен, Мишо със сериозен глас казва:

- Извинете, може ли Пешо да се обади?

Аз се засмивам, напсувам го леко и затварям. Добрееее, навлизаме в технологиите. После обяснявам накратко какво сме си говорили с Бобката. Същевременно минаваме на мастика, което обрича разговора на преждевременна гибел, но майната му и утре е ден, нека днес да празнуваме. По-късно идва и Боби и се правим буквално на щайги. Щяхме да звъннем и на едни девойки да дойдат, ама забравихме. Това не пречи да ни е супер добре. Карам Мимето да ни пусне някакви стари касетки на „Мейдън“ и „Меноуар“ и положението става муци гугутката. Бира, мастика и метъл - как да не се разнежи човек. После имам мътен спомен, че заведението се беше понапълнило, а накрая финиширахме с целия персонал на нашата маса. Най-хубаво стана, когато Иво откри отново любовта и си тръгна с другата сервитьорка, която е има-няма трийсет кила по-тежка от него, но, за щастие, само десет-петнайсет години по-възрастна. Точно за такива случаи поетът е казал великия си лаф: „Всички грешим, само сапьорите по веднъж“.

Най-ранните данни за употребата на канабис според някои учени са открити в китайските медицински свитъци от периода на император Шен Нун - 2737 г. пр.Хр., а според други - 400-500 г. пр.Хр. В древната китайска медицина канабисът е използван като болкоуспокояващо средство. Към средните векове употребата му в медицината намалява. От около 600 г. пр.Хр. канабисът започва да се употребява предимно като наркотично вещество.