Андрей Велков - Български психар

- Петре, мислих по твоя казус цял ден, да ти кажа. Кажи ми обаче първо как мина при Пирдопски?

- Разбрахме се перфектно. „Абонирах“ се за услугите му. Каза, че ако аз или някой от моите закъса с властите, само да спомена името му като парола, и нещата се променяли.

- Така е - кима Боби, - неговите пациенти са със специално отношение. Той е бил много време в системата, познава всичките ни шефове и не е здравословно и полезно един вид за кариерата да закачаш неговите хора...

- Той после ме прати при един юрист машина, който се занимава с търговско право. Той много ми съдейства, обясни ми някои работи, ще ме свърже със счетоводители, които са техни хора. Помогна ми за едно нещо много бързо, а утре имаме среща - купувам част от махленската кръчма, че бай Спас го е закъсал със сметките, така че утре си канен на маса пак, защото ще поливаме сделката.

- Браво бе, младеж, много експедитивно действаш. Кефиш ме. Супер, ще дойда утре, таман да нашамаря братчеда, че не съм му шокал репата отдавна. - Дърпа си от пурата и прави няколко кръгчета с дима, изпива си уискито, което, да уточня, е голямо, на една глътка и показва празната чаша на сервитьора, който веднага припка към бара, за да донесе ново. - Мислих днес много, както ти казах, и имам идея...

Уискито идва и Бобката пресушава половината чаша на една глътка. Явно да си ченге си е стресова работа в наши дни.

- Слушай сега какво е положението. Групировките започнаха да улягат, застрахователният бизнес е в разцвет и вече няма уличен рекет, а всичко е официално. Не че няма да ти изчезне колата или да ти се позапали магазинът, ако не се застраховаш, но са по-нормални нещата. Има някаква структура, има някакъв ред, щото преди няколко години си беше партизанска война по улиците. Никой не знаеше какво се случва, ти знаеш, нищо, че ходехте тогава още на даскало, не си бил сляп.

Е как може да си сляп, като всеки ден след часовете пред даскало имаше по няколко джипа, които прибираха някои съзрели една идея по-рано до курволетки наши съученички. Весело си живееха момиченцата, осигуряваха си парцалки и различен начин на живот само срещу няколко свирки и едното ебане. Душички. Винаги съм се чудел какво си мислят бащите на невръстните мутрески, много ми е интересно.

- Та сега има някаква структура, ама това е за застраховки, крадене на коли, бардаци и контрабанда. Тук идва веселата част. Дрогата е твоята ниша. Това си мисля аз. Още никой не е в час много, няма изградени канали, дилърите са калитковци. Има голямо търсене, ама няма почти никакво предлагане. Опитват се да правят нещо, абе мижава работа, а и нямат много време да се занимават.

Аз допивам виното и си поръчвам един джин с тоник. Не ми се пука уиски в жегата. Паля пореден фас. Наркотици, значи, много интересно и привлекателно ми звучи. Винаги ми е допадало изречението: „Ако не искаш да работиш, превърни хобито си в професия“, но нека не се размечтавам сега.

Боби се навежда към мен и става сериозен.

- Нали се сещаш, че имам едно условие.

Аз кимам. Много добре се досещам. Близнакът на Мишката, колкото и да нямаше наркотици тогава, се събра с някакви отрепки, които бръмчаха около НДК, и на една Коледа го намериха мъртъв в една изоставена къща близо до Попа. Свръхдоза. Пичът нямаше шестнайсет години. Боклуците го бяха оставили да умре и го бяха обрали; когато го намерили, бил посинял, с пяна по устата, само по гащи.

- Бобка, имаш гаранцията ми, че хероин около мен няма да има, а и смятам да смачкам всеки, който се занимава и успея да докопам. Завинаги ще ми липсва това момче, което си отиде толкова младо, а ми беше по-близък от Мишо, преди да продруса.

- Добре, Петре. Знаех, че ще разбереш, но аз да си кажа.

Млъкваме за малко. На Бобката очите леко се насълзяват дори, но той бързо се овладява, поръчва си ново уиски и пали нова пура.

- Та, Пешо, най-важното е да се врежеш сега и да заемеш позиция. Аз ще ти дам имената на дилърите в Квартала и съседните махали, ще ти кажа и кой ги мърда и зарежда. Хубавото е, че в района играта се движи главно от някакви шматки, които я имат шапка, я не, което е много хубаво за теб. Щото ако всичко е регулирано, на теб ще ти трябва цяла армия и цял арсенал, за да се доредиш до игра.

- Ясно ми е това, Бобка. А я ми кажи какво се търси най-много?

- За херингата се разбрахме. Продават се някакви прахчета, дето не се знае амфети ли са, мазилка ли са. Има и някакви хапчета, ама са скъпи, щото са внос от Холандия и Англия май. Дето, като глътнеш едно, и после си весел и танцувален да си ебе мамата. И канабис се пуши, пушат децата някакъв жмел здраво. Това е. Има и някакъв кокаин, щото нали всички са гледали „Белязаният“ и всеки иска да е Тони Монтана, ама по-скоро е прах за пране със счукан аналгин.