Андрей Велков - Български психар

- Боби, знаеш ме от ей такъв, няма да ти се правя на луд и ще карам направо. Проблем няма и това е целта на срещата ни. Искам да продължи да няма. - Боби си пали нова цигара и поръчва нов сок. Вече не се усмихва. - Когато излязох от армията, се опитах, ама наистина се опитах да направя нещо нормално, ама всичко си еба мамата. Работа няма, преебаха ме, нова едва ли ще намеря с тази масова безработица, от даскало изхвърчах, защото нямам кинти, няма какво да се яде, вкъщи е драма - продължавам аз. - И реших, че не ми се живее живот на мишка. Смятам да обърна тоягата и да вляза в схемите...

Боби само ме гледа с неразгадаем поглед, не ме прекъсва и кимва да продължа.

- Та идеята ми е ти си ми като по-голям брат и както казах, давам направо. Тепърва ще стават нещата, но аз искам предварително да получа протекция от някой, който е вътре в системата, искам чадър. Не възнамерявам да правя глупости, няма да седя на светло, ще ги действам интелигентно нещата, просто ми трябва някой да ме пази и да ми дава информация и съвети. Естествено, се сещаш, че първият, за когото се сетих, си ти, Бобка.

Боби прави гримаса, която не успявам да разчета, махва на сервитьорката, плаща и ми кимва да излезем. Посочва ми близката градинка и тръгваме натам. Докато вървим, мълчим и аз си мисля дали не съм сгафил леко с тази прекалена искреност. Може пък на Бобката да му са стопили мозъка и да е станал друг човек. Той сяда на една относително здрава пейка, вади кожен калъф за пури от джоба на сакото си и ми предлага. Аз отказвам и паля цигара.

- Значи, с две думи, искаш да ми кажеш, че ще ставаш айдук и искаш аз като твой човек от системата да те пазя, а?

- Виж сега, Бобка, ако има проблем в този разговор, аз. - започвам аз, но Боби ми махва да млъкна и издишва дима от пурата си, който има доста специфичен аромат.

- Пешо, ти си сериозно момче и проблеми нямаме. Разбирам за какво говориш и аз ще ти говоря направо, защото те знам от малък и си мой човек. Казвам ти веднага окей, без много да се обясняваме, защото не ги обичам приказките, знаеш, от тях няма много файда в наши дни, делата са важни. Искам обаче да си много внимателен и много да ме слушаш, когато те съветвам, защото в тази игра се гори само веднъж.

Аз не мога да повярвам, знам, че е пич, ама не съм очаквал всичко да се развие толкова бързо. Той продължава, гледайки как едни хлапета си играят на ръждясалата пързалка: - При нас също си е ебало капаците. Няма пари за нищо. Аз наливам в служебната кола бензин с мои пари, прави си сметката колко е зле хавата. В министерството не знаят грам за какво иде реч и всеки ден им хрумва нова глупост и реформа. Ако нямаш връзки, нямаш шанс за кариера въобще и не знаеш дали няма да изхвърчиш, защото някой ти е подлял вода, за да си уреди неговата връзка. Ти как си мислиш, че оцелявам с тази мижава заплата, ако не пада некой лев странично. Освен това си имаме един лаф, леко вътрешноведомствен - по-добре организирана престъпност, отколкото неорганизирана. Това, смятам, ти говори нещо за ситуацията?

Аз се ухилвам, лафът, колкото и тъжно да звучи отстрани, е напълно логичен. Боби си дръпва от пурата, вдига си тъмните цайси и ме поглежда.

- С какво искаш да се занимаваш?

- Еми може да ти прозвучи малко нагло, ама се надявах ти да ми кажеш къде е най-голямата далавера и накъде да се насоча. Имам малко парички и искам да поинвестирам.

Боби се разсмива.

- Винаги си бил голям образ, Пешо. Ебаси ташака! Начинаещ престъпник идва при ченге и го пита къде е офертата. Бравос!

- Еми да. Като го казваш така, звучи смешно, но е факт. Точно това те питам. Искам да ми кажеш какво и искам да ми кажеш как, най-важното е, че искам да ми разкажеш за бъдещата конкуренция. Това е надве-натри каквото ме интересува. Искам и една пура, защото никога не съм пробвал, ама ми покажи кое се реже и какъв е табиетът, че ми стана любопитно.

Боби започва да се смее още по-силно и ми подава една пура. Пише, че е „Коиба“. Подрязва я с някаква джаджа и ми я дава, като после ми я пали. Аз вдишвам дълбоко и следващата минута прекарвам в кашляне, защото се задавям жестоко. Когато ми минава, избърсвам сълзите, които са ми избили. Май не се гълта димът на тези шибани пури. Продължавам:

- Бобка, още две неща. Трябва ми контакт с печен адвокат с връзки. Това е едно, а въпрос две е да ми кажеш какво ще искаш за теб? Трябва всички да са окей по веригата, нали не си мислиш, че ей така ти ги искам тези неща?

Боби става сериозен и кима замислено.

- С адвокат мога те свържа. Всъщност ще те пратя при най-печения изрод. Скъп е много, но присъда с него не можеш да видиш, струва си да играеш с него. За себе си искам пет бимберици месечно и ще ти изработя хубав чадър. Отделно понякога ще кихаш допълнително разни други суми, когато имам да оправям по-сложни проблеми и трябва да раздавам. Те колко ще излизат, не мога да ти кажа, според зависи е. Ще се постарая да те гардирам максимално добре отвсекъде. Другото, което ще трябва да направиш задълже, е да станеш дарител на полицията. Ще даваш по някоя и друга хилка за нафта и други такива необходими работи. Така ще влезеш в списъка на хората, които не закачаме много-много. Такава е врътката, като държавата не ни дава, ние сме измислили начина да стават нещата, защото все пак имаме цял град да пазим от бели. Няма да имаш ядове с катаджии, няма да те закачат за глупости, а ако има някоя драма, аз ще гледам да те предупредя, щото все пак при нас е малко като разграден двор и често едната ръка няма идея какво прави другата и стават големи гафове. Това е като цяло.