Андрей Велков - Български психар

Мимето явно е дочула разговора и е застанала, слухтейки, до вратата.

- Бай Спасе, аз мога да я извадя тая пара. И да, ще станем ортаци, но ти сега си фалирал. Демек си клекнал и аз ако не ти помогна, ти утре си заминал. Ако ще ти помагам, искам да знам, че има далавера и за мен, аз не съм благотворително дружество. Разбираш ли за какво иде реч, Спасе? - „Бай“ вече не си, пич.

Спас измънква нещо неясно, но после се стяга.

- Кажи какво ше искаш, мойт... Пешо? - опитва се да изглежда спокоен, но голямата му като лопата ръка трепери под масата.

- Искам по-голям дял, да речем, седемдесет процента, но спокойно, ти ще си останеш шефче тук и ще си движиш нещата. Или това, или оттеглям офертата.

Бай Спас започва да се прави на мъж, но в момента, в който тръгвам да ставам, започва да се моли, хленчейки. Аз обаче продължавам и отивам да си купя цигари. Нека да се погърчи малко гнидата. Връщам се, оставям цигарите на масата, отивам да пусна една вода и се връщам пак с бири на масата. Бай Спас пуши нервно и мълчи.

- Е, Спасе, к’во ще кажеш?

Спас ме поглежда леко мръснишки, все пак му искам по-голямата част от бизнеса, който е създавал бая годинки, и това е разбираемо. От друга страна, аз май съм му единственият спасителен вариант и той не е тъп. Пичът плюе на пода и подава лапа.

- Ебал съм му мамата. По-добре това, отколкото нищо и да ме гонят шибаните банкерчета. Нека бъде твоето.

Аз оставям ръката му да повиси малко във въздуха и след това я хващам. Копелето стиска яко, но аз съм по-здрав. Докато му мачкам ръката, се усмихвам и казвам:

- Всичко това, разбира се, ще официализираме юридически с адвокат. Ще дойда тези дни и ще оправим нещата - договори, нотариуси, фирми. Не се коси за тока, нека го спират -после ще го пуснат. Кажи на персонала, че когато се подпишем където трябва, получават заплатите си веднага. Чуваш ли, Миме, всичко е наред, не се коси повече.

Мимето ми се усмихва и трие сълзите си.

- Аре наздраве, Спасе, честито!

Спас, бивш бай Спас, ме поглежда гадно и се чуква с мен. Аз изпивам на екс бирата и си тръгвам. Без да плащам, естествено, това един вид вече е и мой ресторант. Само трябва да намеря печен адвокат, но с това ще се занимавам утре. Забравих да спомена, че ресторантът всъщност съвсем не е малък - има голяма градина с много маси, вътре е бая големичък, а и отзад има някакви помещения, които май не се използват.

Прибирам се и звъня на Мишката. Той учудващо вдига веднага.

- Мишка, как е главата, копеле? - Не го чакам да отговори, а казвам: - Виж дали утре можеш да уредиш да се видя с братчед ти, важно е. Ти не му казвай детайли, тая работа я остави на мен.

Затварям и се излягам на дивана. Трябва да си купя телевизор. В тоя хол е прекалено мрачно и тихо. Телефонът, все едно не е минало никакво време, звъннва и ме стряска. Мишо е.

- Пешо, братчеда каза, че утре ще те чака в кафето срещу Районното в десет и половина. Пита за какво иде реч, ама аз не му казах нищо.

- Супер си, Михаиле. Да знаеш, че сгънах две шкембета и съм значително по-добре.

- Мани, аз тука пия някакви айряни, ама си лягам, щото не се издържа така. Ама вчера беше много добре, а?

- Беше повече от добре, брат. Ама не по телефона такива приказки. Чат ли си?

- Много ясно, айде аз затварям, щото ще припадам.

- Лека, Мишка, утре ще звънна следобедно да се разберем... - и затварям, без да довърша, защото двете шкембета и лютите чушки си казват думата, и се изстрелвам към тоалетната с двеста.

На другата сутрин ставам рано и отивам да повдигам щанги в близката заличка. Вземам студен душ в мизерната баня, където топла вода не е имало някъде от 83-та, и после се засилвам на срещата с братчеда на Мишо - Боби. Той е по-голям от нас с шест-седем години и покрай Мишката сме се навъртали бая около него като малки, давал ни е акъл как да се оправяме и ни е пазил от разни враждебни големи. После отиде в Школата, завърши с отличие и логично стана кука. Вече от няколко години е в нашето Районно, но не сме се засичали от много време - аз солджър, той по задачи. Когато влиза в кафето, очевидно се радва да ме види, усмихва се широко и ме прегръща. Аз пия двойно кафе с вода, той си поръчва някакъв сок.

- Ей, Пешко, какъв дроб беше, какъв лъв си станал. Заеби, да ти се ненадява човек. -Отпива от сока си. - Казвай какво става с теб и с какво мога да съм полезен?

Такъв си го и спомням Боби - винаги енергичен и делови, освен това голям мъжкар. Спомням си как ни беше учил на разни гадни пинизи в уличния бой, когато забелязваше, че сме дали щета в конфликтите си с бандите от други квартали. Сега изглежда същият, само очите му са придобили един малко по-хищен и металически отблясък. Изглежда по-стар за годините си и определено по-корав.