Андрей Велков - Български психар

Това определено вече действа, той обръща очи и се гътва. Въобще без да се замислям, събирам покривката с все пистолети, автомати и куфарчета и заедно с момчетата се изпаряваме. Всичко пак се е развило страшно бързо, но резултатът е 4:0 за Квартала срещу Шаолин. Най-готиното е, че както се изнасяме, Тонката подбира пликовете с храната, които сме захвърлили до бара, аз мъкна покривката и торбата с оборота, а когато скачаме в колата и Иво потегля, виждаме, че Мишката още държи тигана в ръце, и започваме да се смеем истерично. Иво се обръща на един светофар и ни поглежда.

- Абе, вие нормални ли сте бе?

Ние започваме да се смеем още повече.

- Карай, копеле, после ще ти кажем.

Влизаме у нас и плясваме плячката на масата в хола. Отивам до хладилника и нося бири. Това, че се лензим, въобще не значи, че не осъзнаваме, че можеше вече да не сме живи, ако филмът се беше развил по друг начин. Отварям бирите и ги раздавам на момците. Иво като най-адекватен разгъва покривката и на пода падат патлаците и калашникът, последвани от куфарчето. Той леко пребледнява, като зацепва, че не сме си имали вземане-даване само с ресторантьорски персонал. Аз заставам до него и чуквам бутилката си в неговата.

- Всичко е добре, когато свършва добре, Ивак.

Подавам му торбата с оборота да я преброи и сядам на земята до куфарчето. Оставям бирата и го отварям. Май е от крокодилска кожа. Ебати неекологичните копелета. После леко давам на късо, защото, когато отварям капака, за пръв път виждам отблизо как изглеждат един милион долара. Паля цигара и обръщам куфара към младежите.

Реакциите им са безценни. Тонката се изхилва, Мишката пада назад на дивана и се олива целият в бира, а Иво започва да псува, но едно такова радостно. Аз дръпвам силно от фаса, издишвам и казвам:

- Тия китайски ресторанти май са много вървежни напоследък. Да им се не надява човек направо. Аре сега Иво и Михаил да вземат колите - изсипвам куфара на земята, избърсвам го от отпечатъци и го увивам с покривката, - да вземат тоя куфар и тия бокулци - соча и тигана на Мишо, който той още държи в свободната си от бира ръка - и да оставят колата, куфара и покривката някъде до Абисиния, за да ги приберат орките до сутринта и да ги разфасоват. После двамата да се приберат с джипа.

Мишката малко неохотно май се разделя с новото си оръжие, с което размаза двамата китайчуги, избърсва го на свой ред от отпечатъци и с Иво поемат. Аз хващам патлаците и ги разглеждам - двата са „Глок“, а единият е „Зигзауер“ - сериозна работа. Калашникът е български, разглобявам го и го оглеждам. Добре е почистен и не мирише като да е стреляно с него. Ръката ми помни очертанията на автомата и се чувствам все едно съм срещнал стар приятел. Тонката е блокирал и се е втреничил в кеша на пода. Аз набутвам оръжията в някакъв шкаф на и без това празната секция. После вземам парите, отделям четири купчинки по петдесет бинки, а останалото каширам при другите пари. Чувството да си милионер не е лошо. А тези китайски мафиотчета могат да ме хванат за лангата, нямат шанс да са ни запомнили и да ни намерят, ние сме извън техните уравнения и сме им се появили суперизненадващо.

Седя в хола, пия бира и си мълчим с Тонката, когато Мишо и Иво се връщат. Подавам и на тримата по една купчинка пари.

- Пичове, това ви е делът за днес. Малко стана по екшън, отколкото очаквахме, но това ни спестява оттук нататък занимаването с обири. - Освен ако не си струва нещо много де, си мисля аз. - Искам да не вдигате шум и да не се фукате с кинти, стойте кротко и тихо, а аз ви уверявам, че това наистина е само начало. Делът ви е толкова, защото толкова съм преценил. Другото е за инвестиции в бъдещия ни бизнес. Има ли въпроси?

Въпроси няма. После изпиваме бирата, минаваме на джин и само страшното преяждане с китайска храна ни спасява от нечовешко напиване, но Тонката, който, както сте разбрали досега, не е най-големият пияч, съсипва мокета, като повръща някъде цяла порция задушено по сечуански на пода. Лоша работа.

Вървиш по улиците - фонтани. Някъде в ефира се чува Лунната соната. Няма полиция, няма милиция.

„ Опасен чар “, български игрален филм

В едно затворено общество, където всеки е виновен, единственото престъпление е да те хванат. В един свят на крадци последният грях е глупостта.

Хънтър С. Томпсън

На следващия ден се събуждаме в трагично състояние, но същевременно се чувстваме като млади богове. Правя кафе, но това грам не помага махмурлизмът да изчезне. Тонката е придобил много интересен бледозелен цвят. Личи си, че черният му дроб му е много сърдит. Когато всички приключват с кафетата, аз ги пращам по къщите, като повтарям инструктажа да си трайкат и в никакъв случай да не слагат парите в банка. Това е джоб пара, ще има още много, а ако някой от нас сега се появи с една бала пари в някоя банка, ще предизвика логично съмнение, защото лафът, че си пестил от закуски, вече не върви. Един депутат го изхаби вместо нас, д’еба копеленцето мазно.