Андрей Велков - Български психар

Пичовете заминават да разпускат. Изглеждат по-различни отпреди няколко дни обаче. По-стегнати и изправени са, имат и по-други изражения. Усмихват се въпреки махмурлука. Като някой ви каже, че парите променят човека, да знаете, че е абсолютно прав, и не се опитвайте да спорите. Изравям си от пепелника един по-цял фас и го паля. Трябва да се мотивирам, да се замъкна до пицарията и да вкарам в системата две шкембенца-ледена бира-две питки-чинийка люти чушки. Да не забравя да си купя цигари. Само това може да ме посъживи. Не че мисълта, че имам над един милион под леглото, не ме топли, но ми е лошичко. Един вид състоянието ми е леко противоречиво. Слагам си тъмните цайси и излизам. Докато вървя към спасителната кръчма, все едно някой ме млати с чук по главата. Тъкмо си мисля, че ще се добера без произшествия до кварталната Мека на шкембенцето, когато се издрайфвам мощно в една кашпа с изсъхнали растения. Най-важното нещо при драйфането в обществени условия е, когато си свършиш работата, да се изправиш и да продължиш по пътя си, все едно нищо не се е случило. Така и правя.

Стигам до кръчмата, махвам на сервитьорката Мима и на шефа бай Спас, които седят отвън и пият кафета. Мима идва, взема поръчката ми и понеже е пич и разбира от махмурлуци, ми носи бирата почти веднага. Аз гаврътвам половината, преди да е успяла да направи кръгом, и тя се засмива разбиращо. Поръчвам си още една бира и тя идва заедно с врелите шкембенца и екстрите. Правя чорбата свръхтоксична и изпадам в специфичното състояние на транс, в което изпада човек, когато е зле и сложи в устата си първата лъжица от този целебен еликсир. Трансът продължава около десетина минути, защото аз съм като един шкембояден робот и всичко се движи по математически модел. Лъжица шкембе-люта чушка-гасиш с питка-и изстудяваш с бира. Избива ми пот, а махмурлукът ми започва да се усеща, че съм го подгонил яко, и прави последни опити да ми пръсне главата отвътре, но за мое щастие не се справя с тази задача. Съзнанието ми се връща бавно и започвам пак да мога да мисля. Може би се чудите защо не съм поканил пичовете да се лекуваме заедно с шкембенца, както си е ритуалът? Отговорът е, че трябва да помисля малко насаме, защото това куфарче леко поускори плановете. Трябва да направя кеша чист и да го разкарам от къщи. Трябва да имам в мен само оперативни кинти. Другото е грешка. Докато мозъкът ми започва да се задвижва по-бързо, на масата на бай Спас избухва зверски скандал и Мимето се разревава и изчезва в кухнята. Толкова с идеята ми да си поръчам нова бира.

Бай Спас изпсува здраво и пали цигара. После хваща чашата си с кафе и в стил ранен Алексис Зорбас я чупи в пода. Аз ставам и отивам при него.

- Бай Спасе, проблеми са те налегнали виждам, нещо мога ли да помогна? - заговарям го, защото имам хитър план да си взема биричка въпреки ревящата сервитьорка. - Аз ще вляза вътре и ще взема една биричка, нали не е проблем?

Бай Спас само махва в посока на заведението.

Аз влизам и вземам от хладилника една бира, после се замислям и вземам още две. Още една резервна за мен и една за бай Спас, виж го как и без това чупи от това кафе. Отивам при него и му подавам бирата, той я взема и удря мощен гълток.

- Пешо, мойто момче, можеш да ми помогнеш само ако имаш излишни двайсет бона, щото иначе кур заведение. Нямам пара за заплати, ама утре ш’ми спрат и тока и тогава отичам геройски. - Удря една по-малка глътка и ми махва да седна.

Аз сядам до него, не му казвам наздраве и се замислям. На мен сто процента ще ми трябва някакъв бизнес за параван, а тоя дърт пергиш това го има. А и един ресторант е шантаво нещо и покрай него можеш да измислиш всякакви счетоводни трикчета. Я разходи, я приходи, елате ме хванете, ама бройте внимателно чинийките. Паля си една от неговите цигари, още нямам сила да ходя до близкото павилионче за цигари, все пак е на петнайсет метра, и му казвам: - А, бай Спасе, к’во правим, ако ми се намират излишни двайсет-трийсет бинки?

Бай Спас изгрухтява скептично:

- Откъде младеж като теб ще има толкова пара в тези гладни времена?

Аз отпивам и го поглеждам в кръвясалите свински очички.

- Еми ако съм поспестил някоя и друга хилядарка в последно време, а, бай Спасе? Бай Спас се изпъва като струна и ме поглежда по доста различен начин. Какво прави надеждата с хората. Ами ако те лъжа бе, лайнар кръчмарски?

- Верно ли, мойто момче? Аз що ли ти викам момче, ти вече си мъжага, виж какво бичме си станал. Ако я извадиш тая пара, аз те правим одма ортак...