Андрей Велков - Български психар

- Трябва да ти кажа и още нещо. Мишката е при мен.

Боби пак прави гримаса, но после ме поглежда и слага ръка на рамото ми.

- Виж сега, Пешка, и за братчеда ми е тъпо, и за теб ми е тъпо, че скачате в лайната със салто. Ама не съм тъп и знам защо го правите, не е от хубаво или защото сте някакви малоумни говеда. Просто ни е шибана държавичката и трудно се оцелява тук, особено ако си пич и имаш гордост. - Бърка в джоба си и ми подава калъфа с пури, една голяма запалка и джаджата за подрязване. - А това ти е подарък за новото начало. Сега ще те оставям и ще ходя да побачкам, че имам доста задачки, а довечера ще се видим на вечеря, за да ти разкажа каква е играта и кои са играчите.

Вади един лъскав джиесем и набира някакъв номер.

- Ало, г-н Пирдопски, Златарски ви безпокои, удобно ли е? - Мълчи малко. - Ще ви изпратя един мой близък, който се нуждае от консултация. В колко е удобно? Аха, в един часа, добре. - Поглежда ме въпросително и аз вдигам палец. - Изпращам ви го. Приятен ден, г-н Пирдопски. Здраве желаем.

Вади един малък тефтер от джоба си и елегантна писалка. Записва ми телефон и адрес, къса листчето и ми го подава. Адресът е в центъра.

- Да си там след половин час. Този е най-големият лъв по наказателно право в страната. Човек да убиеш на площад „Славейков“ пред всички с моторна резачка и после да го изядеш, пак ще те отърве.

Прегръщаме се и се разделяме, като преди това се уговаряме къде да се видим вечерта. Аз се мятам в едно разбрицано такси и скоро се озовавам в мраморното фоайе на една стара сграда до жълтите павета. Посреща ме умопомрачително добра мацка и ме поглежда малко отвисоко.

- С какво мога да ви помогна? - казва с предвзет глас.

- Имам уговорена среща с адвокат Пирдопски в един.

Мацката се усмихва изкуствено и ме отвежда в една чакалня, обзаведена с красиви мебели, където ми предлага кафе. Аз отказвам и тя изчезва нанякъде. Оглеждам се за пепелник, паля цигара и вземам един брой на „Правен свят“, после се отпускам на удобното кресло и зачитам някаква брутално скучна статия. Неусетно минават петнайсет минути, когато красавицата се появява, усмихва се пак като Барби и казва:

- Адвокат Пирдопски ще ви приеме сега. Елате с мен.

Аз я следвам до кабинет с масивна дъбова врата. В панелките няма такива врати, там повече се тачи шперплатът. Мацката почуква някак плахо и отваря вратата.

- Шефе, господинът за срещата в един часа е тук.

- Да заповяда - се чува отвътре.

Кабинетът ми харесва много отвътре. Не че разбирам нещо от дизайн, ама тези тежки мебели, масивното бюро и огромната библиотека ми допадат. Всичко е облицовано с дърво. Някак си цялото място вдъхва доверие и спокойствие. То това и му е целта. Зад бюрото седи адвокат Пирдопски. На челото му пише „ченге“ сякаш с големи златни букви. Прилича малко на миниверсия на Джаба и има същото изражение. Ебаси ташака. Иззад полупритворените дебели клепачи очите му излъчват студенината на погледа на влечуго.

- Кажи, млади господине, как мога да ти бъда от помощ? - казва с дълбок глас той и ми кимва да седна на стола срещу него.

Аз сядам. Ебаси удобните мебели си имат тези пичове.

- Адвокат Пирдопски, първо да ви попитам, чел съм Г ришам и Дийл, но знам, че обикновено не всичко е като по книгите. Има ли адвокатска тайна между клиент и адвокат в нашата страна?

- Има, има. Особено ако те е пратил наш човек. Питай смело, младеж - избуботва Джаба.

- Интересувам се има ли начин в нашата родина, ако един човек реши да започне леко да престъпва рамките на закона, да има опция да минимизира риска от бъдещо правно преследване и санкции по някакъв начин, при положение че има много пари?

Джаба се разсмива гръмогласно.

- Ако те разбирам правилно, момче, ти питаш дали, ако човек разполага с достатъчно средства, е възможно да му се разминава, ако прави бели? Кажи ми дали съм разбрал правилно?

- По-скоро въпросът ми е, в случай че е налице комбинация от наличие на средства и познаване на правилни хора от системата, каква е вероятността той да бъде осъден?

Смехът на Пирдопски отново прокънтява. Той се надига и се намества зад бюрото си, после се втренчва в мен. Ако до него седеше Трипио, картинката щеше да е пълна.

- Ако този човек има много пари и може да плаща по пет-шест хиляди за абонамент към някоя сериозна адвокатска кантора, да речем, като моята, плюс да притежава възможността да покрива големи хонорари, свързани с наказателни и други дела, и да пълни някой и друг тлъст плик за смазване на системата, то аз залагам професионалната си репутация, че този човек никога няма да види осъдителна присъда. Ти познаваш ли такъв човек, младежо? - бавно пита дебелият човек с костюм за три хиляди лева.