Андрей Велков - Български психар

- Еми да речем, че аз съм такъв човек - и оставям една пачка от десет бона на бюрото пред себе си, правейки се на небрежен, но комплексарчето на тема кинти в мен в този момент крещи.

Адвокатът примлясва доволно, протяга се и придърпва пачката. После ме поглежда и в погледа му има лека промяна. Усмихва се, оставя пачката и се пресяга през бюрото, протегнал ръка.

- Не чух добре името ви, когато влязохте, извинете ме за което. Бихте ли го повторили?...

- Иванов.

- Г-н Иванов. За мен е удоволствие да се запознаем - ръкува се с мен и енергично разтърсва ръката ми. - Да ви предложа пура, г-н Иванов, за да отпразнуваме началото на професионалните ни отношения.

Отваря кутия с пури и я побутва към мен. Аз бъркам в джоба си и вадя подаръка от Бобката.

- Благодаря ви. Предпочитам моите.

Отпускам се назад и паля, като се опитвам да не се закашлям, което би развалило фатално драматичния ефект на ситуацията. Да се шибам в циркаджията, който съм понякога, но не мога да се сдържам. Пирдопски също пали и някъде към минута само се зяпаме и мълчим. Ако този пич имаше до себе си един буркан с жаби като във филма и секретарката беше облечена като принцеса Леа, моментът щеше да е наистина безценен. Започваме да си говорим, той се оказва страшно печен и има уникално чувство за хумор. Разбираме се за много неща, срещата продължава повече от час и после той вика Барби, която ме отвежда до отдела им по търговско право. Там ме поема един слабоват пич. Уговаряме се с него утре да дойде до пицарията на обяд и да се задействаме за прехвърлянето на дяловете, а освен това се разбираме да ми регистрира едно отделно ЕООД. Той на свой ред ми препоръчва счетоводна къща и поема ангажимент да ме свърже с тях. Аз го питам дали знае как може да се изфабрикува произход на пари, чийто такъв е леко неопределен и проблемен, и той казва, че това е основна негова дейност и за клиенти на кантората това струва само 3 %, а и че щом идвам от кабинета на Пирдопски, това можело да стане изключително експедитивно и дискретно, като набляга на думата „дискретно“. Веднага вземам едно такси и след час пак цъфвам при Балабанов - това е името на търговския адвокат, със сака ми с кинтите. Той реагира изумително светкавично и лично ме завежда в една близка банка, където директно влизаме в някакъв кабинет на втория етаж и след още час и половина вече съм горд притежател на три сметки с чисти пари. Цялото удоволствие ми е струвало към петдесет бона. Разделям се с Балабанов, той ми дава визитка и казва, че утре ще дойде в ресторанта с подготвени документи и нотариус. Ебаси юридическия Терминатор, кефи ме максимално. Браво на Бобката, определено ме е пратил при правилните хора.

Тръгвам пеша по „Царя“ и си подсвирквам. Чувствам се прекрасно. Завивам по „Раковска“ и влизам в първия магазин за телефони, който виждам. Купувам четири от най-новите джиесеми и четири SIM карти. Трябват си комуникации. После се разхождам малко и става време за срещата ми с Бобката, която сме се разбрали да се проведе в едно закътано тихо кръчме в долни Лозенец. Отивам по-рано и поръчвам бутилка бяло вино с лед и лимони. Страшно питие за летните вечери. Не минава много време и влиза Боби, който се засмива, като ме вижда как с фас в уста чета откраднатото от кантората на Пирдопски списание.

- Браво за винцето. Добра идея. Цял ден си мисля колко ми се пие студено бяло вино. -

Сяда срещу мен и се отпуска на стола.

Заведението е много хубаво с тази закътана градина с дървени маси с покривки с национални мотиви и приглушено осветление.

- Аз си мисля да поръчам едни пъстървички на керемидка за компания на винцето. Какво ще кажеш, Бобка?

Боби вдига одобрително палец и пали пура. Аз му сипвам от винцето и си казваме наздраве. После му връщам запалката, калъфа, в който е останала една пура, и гилотинката за подрязване.

- Бобка, реших, че пурите не са баш моето нещо. Благодаря ти за жеста, но ти връщам подаръка, на теб повече ти отива.

Той се усмихва.

- Щом не те кефи - не те кефи - и ги прибира в джоба на сакото си.

Скоро идва рибата, която е фантастична. Поръчвам още една бутилка вино и се храним в мълчание. На съседната маса група дебеловрати пичове с мърлите си малко развалят идилията, но ние ги игнорираме. Боби бута чинията си настрани, отпива сериозна глътка от виното, което е траминер „Хан Крум“ и е много добро. Не че аз разбирам, питах сервитьора да ми препоръча нещо. След малко и аз приключвам с хапването. Готина е тази пъстърва. И от риба много не разбирам, повечето ми опит с морската кухня е свързан с яденето на консерви копърка или скумрия. Паля цигара и поглеждам Боби въпросително. Той захапва пурата си, махва на сервитьора и си поръчва уиски. Аз оставам на вино засега.