Андрей Велков - Български психар

Балабанов започва да кима и осъзнавам, че може би не съм единственият човек на света, който не разбира адвокатски български добре.

- Г-н Иванов, тогава ще ви покажа къде да се подпишете само - започва да дипли пред мен листове, на които пише „договор“, „споразумение“, „пълномощно“, „декларация“ и разни такива, и ми показва къде да се подписвам. - Само да попитам, избрахте ли име на ЕООД-то, което сега ще регистрираме?

Аз, естествено, съм забравил. Отпивам от кафето и се замислям за около десет секунди. Всъщност няма значение как се казва и не ми пука.

- Нека името да е ДВП или нещо такова, ако е заето - Балабанов си записва надлежно и не пита какво значи ДВП. Едва ли и го вълнува де. Дълги години никой не разбира, че ДВП идва от Дарт Вейдър Президент.

- Това добре, подпишете се тук и тук, такааааа, благодаря. С това сме готови за фирмата; като излезе регистрацията, аз ще ви информирам. - Балабанов отпива от ментовия чай, който си е поръчал. - Сега нека собственикът на ресторанта да си донесе паспорта.

Аз викам Спас и му казвам да си даде паспорта и да сяда на масата. Спас вади паспорт, който прилича на баница, и го подава на адвоката. Нотариусът махва за още една бира.

- Нотариус, искаш ли нещо с тази биричка - скаричка, картофки, пица нещо?... - питам аз едрия, нахилен пич.

Нотариусът Здравко направо грейва.

- Една мешана много добре ще обади, колега.

Аз поръчвам на Мимето едно плато скара, а в този момент в заведението пристигат момците. Малко се сепват от вида на костюмарите на масата, но аз ги викам да седнат.

- Пичове, да ви запозная с адвокат Балабанов. Той оформя документите за сделката -намигам им аз театрално. - А това е нотариусът Здравко.

Всички се ръкуват. Мишката също се нахилва, сяда до Нотариуса и се заглежда влюбено в бирата му. Аз директно поръчвам още пет бири и още скара.

- Пичове, да ви информирам за какво иде реч. С парите, които „спестих“ напоследък -пак намигам като в анимационен филм с Бъгс Бъни, - реших да вляза в ресторантьорския бизнес. Ей сега има още малко бумащина и ще ви помоля за малко спокойствие на масата и после започваме купона по случай повода. Мишок, поканил съм братчед ти довечера тук, вчера се видяхме и после ще ви разказвам всичко...

Идват бирите и си казвам по едно тихо наздраве с младежите и Нотариуса. Спас седи до Балабанов, изпънал се е като струна и гледа като сфинкс. Балабанов му обяснява някои неща от договора и чичката тъпо кима, като се прави, че разбира.

След около половин час Балабанов е готов с документите и пристъпваме към подписване. Оказва се, че заведението е собственост на Спас, а аз мислех, че е под наем. Ебаси майтапа. Аз си мислех, че вземам само седемдесет процента от фирма, оборудване и екип, ако може тази сбирщина да се нарече екип. Балабанов вчера е проверил, фирмата няма някакви скрити задължения и това се оказва сделка бонбон. Имам си доста приличен дял от най-голямото заведение в Квартала, малко е позападнало, ама това е лесно поправимо.

Спас е леко мрачен, но се подписва навсякъде, където Балабанов и Здравко Нотариуса му посочват. После Нотариуса вади печата и заверява там, където трябва. През това време е успял да омете някъде към килограм мръвка и е вкарал пет бирички. Страшен симпатяга, си мисля аз и съм напълно уверен, че това е началото на едно красиво приятелство, както е лафът.

Цялата врътка ми излиза малко над трийсет бона - това оправя задълженията, сметките, заплатите и дори остават малко за зареждане. Спас гледа малко стреснато, ама изглежда и облекчен.

- Как си, Спасе?

Спас въздъхва, но ми се усмихва и си пийва от бирата.

- Пешо, малко ми е терсене, че си продадох бизнеса, ама от друга страна, ми поолекна. Извинявай дори, че вчера малко ме изби на нерва, ама си го обичам това място.

Вдига бирата си и всички си казваме наздраве. После Балабанов и Здравко Нотариуса изчезват. Предполагам, че Балабанов отива към кантората, но съм уверен, че Нотариуса отива да дремне един следобеден сън, за да смели по-добре месото. Преди да тръгне Балабанов, му казвам мобилния си номер и той го записва в своя телефон. Спас ни оставя също малко по-късно. Казва, че го е стегнало сърцето нещо и щял да ходи да си полегне. Оставаме сами с момците под дебелата сянка на ореха.

Аз бъркам в плика и вадя трите телефона.

- Момчета, смятам, че поради естеството на стартиращия ни бизнес и поради факта, че се намираме в последното десетилетие на ХХ век, е наложително всеки от нас да има по една такава тутурутка. - Тогава въобще нямам идея, че само след десет години всеки ще има телефон в джоба си, а този модел ще е безнадеждно остарял.